23 may 2017, 16:43

Гората дъхтеше

  Prosa » Otros
755 0 0
1 мин за четене

Седях и съзерцавах тази спокойна върволица от хълмчета, която ограждаше долината от юг. Седях и се възхищавах на неземното спокойствие, което излъчваше. Пролет, лято, есен или зима, тя си беше все същата, само дето менеше цвета си. Ту ставаше сива като намръщено есенно небе, ту разливаше златния си цвят и омайваше със зеленото си спокойствие, а когато побелееше, в главата ми възлизаше спомена за чая от бъз на баба. Въпреки това, тя винаги изглеждаше спокойна, това сюблимно планинско спокойствие търсех и аз. Хем спокойна, хем дивна, хем страшна, да се чуди човек дали ще оцелее в нея неподготвен. Заедно с това, тя беше и майка, закърмила ме със своето розово мляко, което бликаше от гърдите и всяка пролет, а през тежките летни вечери ме омайваше с приспивния лилав аромат на лавандула. От хилядолетия в обятията и лежаха моите предци и тя пазеше техните тайни, а днес заветът им роди мен. Не можех да не пропиша за нея, невъзможно беше да я забравя. В нея се сблъсках с всички първи неща.  Нямаше как да забравя тази, за която Балканът беше огледало, тази, която плакнеше с хлад сутрешните зари, а вечер, езерото, издълбано в дъхавите и дебри кротко отмиваше залеза и тя дъхтеше приспана. Погледнеш ли я през лятото, както сега, ще видиш само тежката омара, която е затлачила тялото и само върховете и стърчат замислени към безкрая спасени. Някога и аз щях да лежа в недрата и отпуснато да почина.

    Средна гора, гора на омая, гора тръпнеща с безкрая.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...