May 23, 2017, 4:43 PM

Гората дъхтеше

  Prose » Others
753 0 0
1 min reading

Седях и съзерцавах тази спокойна върволица от хълмчета, която ограждаше долината от юг. Седях и се възхищавах на неземното спокойствие, което излъчваше. Пролет, лято, есен или зима, тя си беше все същата, само дето менеше цвета си. Ту ставаше сива като намръщено есенно небе, ту разливаше златния си цвят и омайваше със зеленото си спокойствие, а когато побелееше, в главата ми възлизаше спомена за чая от бъз на баба. Въпреки това, тя винаги изглеждаше спокойна, това сюблимно планинско спокойствие търсех и аз. Хем спокойна, хем дивна, хем страшна, да се чуди човек дали ще оцелее в нея неподготвен. Заедно с това, тя беше и майка, закърмила ме със своето розово мляко, което бликаше от гърдите и всяка пролет, а през тежките летни вечери ме омайваше с приспивния лилав аромат на лавандула. От хилядолетия в обятията и лежаха моите предци и тя пазеше техните тайни, а днес заветът им роди мен. Не можех да не пропиша за нея, невъзможно беше да я забравя. В нея се сблъсках с всички първи неща.  Нямаше как да забравя тази, за която Балканът беше огледало, тази, която плакнеше с хлад сутрешните зари, а вечер, езерото, издълбано в дъхавите и дебри кротко отмиваше залеза и тя дъхтеше приспана. Погледнеш ли я през лятото, както сега, ще видиш само тежката омара, която е затлачила тялото и само върховете и стърчат замислени към безкрая спасени. Някога и аз щях да лежа в недрата и отпуснато да почина.

    Средна гора, гора на омая, гора тръпнеща с безкрая.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...