Чичо Лико, селският глашатай
На връщане в неделя е горещо... Тръгвам обратно и няма как да не продължа мислите си, докато пухтящият автобус отново върти през полупустите и задремали в ранното послепладне селца... Потя се въпреки климатика, но нарочно съм заела тази важна за мен позиция до прозореца, за да мога да наблюдавам и гледката и хората към нея...А са така колоритни тези северозападни люде - задъхани от жегата баби, вързали забрадките си високо на тила, с изтъркани пъстри блузи и шарени престилки, изпращат с ръка над очите/ за сянка/ пълния автобус, полуголи циганета тичат боси в прахоляка около изровените бордюри на тротоарите и само зъбите им се бялкат, толкова мръсни и почернели от слънцето са...Едно момченце с къси панталонки и жълта тениска маха усмихнато на пътниците, стои под асмата на близкото кафене, а зад него по масите дремят селските зевзеци, изтормозени от жегата и безпаричието...Грамадното возило напуска поредното село и сякаш с облекчение поема по натоварения межд ...