Гошко Нежното
- Къде си тръгнал така полугол, бабе?
- Отивам на баира, в гората, да търся приключения!
- Много леко си облечен! Вземи шубата, за всеки случай!
- Бабо, с вълнената блуза и ватираните панталони съм. А е двадесет и осем градуса...
- Вземи я, сине, да не те мисля само!
Той я пое , облече я и тръгна. Баба му, която от малък си го отгледа, ( с помощта и на покойния си съпруг) , повървя с него до портата и остана там, зорко следейки всяко негово движение, докато не се изгуби от погледа и. Прибра се силно притеснена. И как иначе?!? Като си знаеше какъв е... Малко да го духне вятъра и я ангина ще хване, я нещо по- лошо! „ Добре, че поне взе дървената сабя... “ , самоуспокояваше се тя.
А това оръжие, дядо му, суров човек, но с голямо сърце, герой от Втората световна война, издяла от един салкъмов клон, специално за Гошко, за да се защитава от петела, който така го бе накълвал, че цяла седмица лежа в болницата. И умишлено не закла побойника, за да може внука му да се пребори със страха си от него. От тогава Гошко постоянно предизвикваше бияча... стратегически застанал от външната страна на телената мрежа, ограждаща птичия двор, и трупаше смелост! А милият му дядо какво ли не направи за да стане внука му истински мъж... Взе го със себе си на ловния излет с дружинката, за фазани. Но, още при първата гръмнала пушка, Гошко нададе вой до Млечния път и така се вкопчи в него, че... ловът за тях приключи. Ходиха на реката, за да го учи да плува. Влязоха до кръста във водата, завърза му две големи кратуни под мишниците, за да не потъва, а Гошко зашляпа към брега и така се нагълта с вода, че едва спасиха живота му. След това го записа да тренира борба в местния клуб- да позаякне. Още не бе приключила тренировката и линейка вече откарваше пехливана с разтегнато сухожилие на крака и извадена ключица. А когато го взе със себе си на полето, да оберат царевицата, Гошко получи херния, след като се напъна да хвърли наведнъж пет кочана със зърно в каруцата. Реши да го тренира в къщи. Показа му как се правят лицеви опори, Младежа още на втората издъхна, ръцете му омекнаха и... си разби носа в земята. А дядо му продължаваше да дава всичко от себе си, за да го кали и направи по силен. И след като му показа на най- ниското ябълково дърво как да се катери, Гошко си спука само три ребра. Когато беше по малък, всеки път, щом баба му ходеше до града и го взимаше със себе си, в автобуса винаги правеха място за лелчето с момиченцето. Децата от селото, още щом го видеха да се задава, панически се разпръсваха кой накъдето види. Защото винаги, по време на игра, Гошко най- нелепо се осакатяваше и, естествено, виновни за това бяха другите. И си отнасяха шамарите. Веднъж , твърдо решен, излизайки на двора, да прескочи две стъпала наведнъж, си навехна крака. А когато, петнадесет годишен, сметна, че е време да бъде от помощ на любимите си хора, и се напъна с една кофа вода, за да напои козите, си докара дископатия.
Горкият старец, какво ли не направи за скъпия си внук...Даде всичко от себе си, но , освен разочарования и притеснения, не получи друго. И от мъка се спомина. Момчето едва преживя тежката загуба. И само думите на баба му: „ Сега ти си мъжът в къщата! “ , му дадоха сили да се стегне. ...
Гошко се влачеше енергично нагоре по хълма. Бе изминал почти триста метра, откакто излезе от дома си, когато спря задъхан и изхриптя:
- За къде съм се разбързал толкова?!? И без това целият ден е мой! Я да поседна малко. Да събера сили за подвизи! – излегна се на тревата, погледна небето и захърка.
Остра болка в дясната буза го събуди и той размаха ръце. Успя да прогони нахалният комар и доволно измърмори:
- Добре, че не се шляпнах, защото с тази моя нечовешка сила със сигурност щях да си докарам комоцио! ... Май е по-добре да се прибирам, че скоро ще мръкне... – и провлачи крак .
Цървула му бе пресрещнат от едно нахално буренче, нагло израсло баш на пътя му, Гошко загуби равновесие и се затъркаля надолу. Екстремното премятане приключи едва на поляната, пред дома му. Полежа, докато световъртежа съвсем изчезна, след което внимателно се изправи, отупа шубата от прахоляка и със задоволство и признателност я погали:
- Добре, че послушах баба и те облякох! Че, иначе... вече да съм в гипсово корито!
Отвори портата и се провикна:
- Бабче- е, тук съм! Слагай вечерята, че така изгладнях след тежкия поход!
Женичката, с олекнала душица, го посрещна и нагости.
- Ох, подух се! Мисля да си лягам, че днес направо се счупих от ходене! Да знаеш само как уплаших една змия! Пълзи към мен и гледа страшно. Как се ядосах! И вдигнах сабята да я посека! А тя, направо изчезна като дух, ужасена от факта, че е на път да се прости с животеца си!
Женицата се засмя и влезе в спалнята да му оправи леглото( все пак той нямаше още навършени осемнадесет ) . Легна си, както си беше - с вълнената блуза, и веднага заспа. Баба му, умилена, го погали по главата и гордо промълви:
- На баба храбреца! Направо е каталясал от скиторене по чукарите! Че и със змия се преборил! Ех, да беше жив дядо ти, да види какъв юнак си станал! Толкова щеше да се гордее с теб...
© Шо Цветанофф Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря!😉
-
Препрочетох с удоволствие!😍
-
Ако не беше, жалко, щеше да е смешно.
-
Е,има типичните за политик качества! Все пак е младеж от новото време! Благодаря, Блу!
-
До към средата на разказа ми беше направо мъчно за Гошко. То бива кутсузлук, ама чак пък толкоз! Ама към края открих у него и качества на политик - като да не прави нищо, да лъже и да си преписва заслуги, та му се ядосах. -
Благодаря на всички!😊
-
Горкото момченце на баба! Поздравления, разсмя ме!
-
Толкова талантливо и забавно написано!
Завиждам ти почти благородно на уменията 🤣🤣🤣
Благодаря за настроението! -
Много слабо.
Но иначе такива, под път, и над път. -
Такъв си е😄, благодаря Евън !
-
Гошко смелчагата!
Напълни ми душата! -
Благодаря Креми! За съжаление, Безжичен, има много изнежени синчета...Имам колега на 42, който живее с баба си и само му капе медец от устата, като каже: " Бабенцето ми това каза, бабенцето ми онова..." Как да мисли за жена?!? Тя не може да угажда като баба му....
-
Направо ме.разсмя. Ама и ми стана тъжно. То за съжаление има толкова.много истина в тия мамини и бабини синчета. Категорично казармата липсва. Момичетата стават жени като родят, но за момчетата липсват нужните препятствия, за да се оформят като мъже, отговорни и опора на близките си. За щастие има ген и много млади мъже са свестни. Така че и свестните млади жени могат да си намерят подходящи за тях мъже... не знам женската гледна точка, ама май почва да става трудна работа с тези изкривени представи за либерализъм, педерастка истанбулска конвенция, някакви си лбгт, каквото и да значи тази простотия...
-
Типично в твой стил😁.Голям сладур е юнакът Гошко! Прочетох на един дъх!
-
Благодаря ви!
-
😅 много сладурско!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
