- Къде си тръгнал така полугол, бабе?
- Отивам на баира, в гората, да търся приключения!
- Много леко си облечен! Вземи шубата, за всеки случай!
- Бабо, с вълнената блуза и ватираните панталони съм. А е двадесет и осем градуса...
- Вземи я, сине, да не те мисля само!
Той я пое , облече я и тръгна. Баба му, която от малък си го отгледа, ( с помощта и на покойния си съпруг) , повървя с него до портата и остана там, зорко следейки всяко негово движение, докато не се изгуби от погледа и. Прибра се силно притеснена. И как иначе?!? Като си знаеше какъв е... Малко да го духне вятъра и я ангина ще хване, я нещо по- лошо! „ Добре, че поне взе дървената сабя... “ , самоуспокояваше се тя.
А това оръжие, дядо му, суров човек, но с голямо сърце, герой от Втората световна война, издяла от един салкъмов клон, специално за Гошко, за да се защитава от петела, който така го бе накълвал, че цяла седмица лежа в болницата. И умишлено не закла побойника, за да може внука му да се пребори със страха си от не ...