Познавах един човек, който не пиеше. Ако щете ми вярвайте, но не пиеше. Често го засичах преди да го заговоря. Засичахме се в Джъмбото. Ще го нарека господин Хикс. Не че нямаше име. Имаше си и то звучно, но ми го каза под секрет, а и ми показа, и други неща, но тайно, та си извадих извод да не изричам името му гласно. Просто в такъв свят живеем. Свят, в който не бива винаги всичко да казваш.
Понякога има хора, които изглеждат невзрачни. Те се държат невзрачно. Дори ти се струва, че тези хора, само пълнят улиците, пълнят канализацията и накрая пълнят гробовете. Струва ти се, че въобще тяхното съществуване, ако не безсмислено, то е поне маловажно. Тоест, може и без тях. Както може например и без досадната муха, която разплесках с длан, тогава на стъклото на колата. Въпросът е, дали наистина може без тях, и дали въобще може без някой човек изобщо? Какъвто и да е той. А дали можеше и без тази муха, която разпльоках докато маневрирах на паркинга на Джъмбо и улисан от нея, закачих тогава лек ...