През време на турското владичество Добруджа е обект на изселнически вълни и турски репресии, съпроводени с изтребление на население, като това води почти до обезбългаряването на областта. Тази щета се компенсира чрез заселване на тракийски българи през 1829-1830 г. след поредната Руско-турска война, която води до преселението на по-голямата част на българите от Старозагорско, Сливенско, Ямболските села, Карнобатско и от Одринска Тракия. Една част от българското население преминава река Дунав и се преселва в Бесарабия, но по-голяма част от тракийските българи остават в Северна Добруджа. Продължаващият приток на българи предимно от Тракия по-късно увеличава българските демографски ресурси. Това продължава и през Кримската война и по-късно чак и след Освобождението по отношение на Южна Добруджа. Това са родовете Стрезеви, Маврови, Рабаджи, Проданови, Чавдарови, Тутови, Димитрови, Керанови, Петрови, Пехливанови, Чолакови, Бошнакови, Балабанови, Стамови, Коджамерови, Кряскови, Парушеви, Новакови, Капови /от този род всички които са отишли в Русия са били сираци/, Гроздеви, Парзулови, Дундеви, Аврамоглу, Граматикови, Господинови, Гюзелеви, Пехливанови, Авджиеви и други.

Разказът е част от сборник,описващ живота на тракийците, заселили се в Добруджа през 19 век. Книгата ще излезе в края на ноември.