Сара стоеше на пейката и не знаеше какво да прави. Не бе обмисляла такъв обрат на събитията. Умът ѝ беше празен. Дори не чувстваше нищо. Усети как някой седна до нея и я прегърна през раменете.
-Хей.- каза Теодор. Сара само го погледна.- Да се прибираме.
Всичко течеше като на лента пред очите на момичето- сякаш тялото не е нейно, а е затворена в него.
Завръщането по домовете беше по обратен път- първо в стаите за преобличане, после в парадната зала, през портала на площада, от там всеки в каретата си към дома. Много се смееха, някои бяха унили, трети плачеха. Сара бе вдигнала студената завеса пред себе си и не показваше емоции. Разликата този път беше, че не ги и чувстваше. Погледът ѝ бе празен.
В каретата осъзна, че не може да се яви така пред баща си- ще покаже, че е понесла много голямо поражение. Насили се да върне дръзкия си поглед и увереното изражение. Трябваше да застане пред него горда. Залогът си е залог, той бе спечелил, но това не значеше, че тя е загубила. На влизане в дво ...