Гушни ме
-Гушни ме!
Прегърнах малкото телце , силно и нежно го притиснах към себе си.
-Така ли гушкат майките?
Страшен въпрос. Удар през лицето с юмрук. Не бях готова да отговоря. Притиснах я още по-силно и започнах да я галя.
-Кажи де, така ли гушкат майките.
-Не знам. Различно гушкат.
-А мен никога никой не ме е гушкал.
Разтреперих се. Погалих главичката. Придърпах я към себе си и я целунах. По челцето. Така ме целува моята майка. Знаех, че не е професионално, че нямам право, че може даже и да ми се карат, но го направих.
- - - - - - - - - - -
Бях на преддипломен стаж в едно. . . Всъщност няма никакво значение. Моята задача беше една седмица да прекарам с едно дете. Да го опозная, да проникна в проблемите му и накрая да напиша доклад: кога, как и т.н., нали знаете 5-те „К„ плюс защо.
Разпределиха ни децата служебно. Ей така, като някакви. . .
Всъщност и аз не знам като какво, но никак не ми хареса като ми подадоха една папка, поредната в купчината папки, с думите:
- Ето това е вашият случай.
Та моят случай беше едно 9-годишно момиченце. Бяло и нежно, с очички черни, като добре узрели маслини. Не ,не е шаблон. Очите и наистина са много черни и блестящи. И продълговати. Бузките – розови, а устничките мънички, изящно изрязани и червенички, като че ли с червило намазани. Едно такова крехко и грациозно. Дрешките чистички. Обличат децата добре, следят да са чисти, а и храна не им липсва. Това за храната и чистотата го разбрах после по време на пребиваването ми сред децата.
Та взех аз папката в ръце. Разгърнах я и се зачетох. Баща – сутеньор, майката, ако това въобще може да се нарече майка, вече е по най-долнопробните пътища. Няма да разказвам подробности. Ще ви спестя мъката, която изживях докато четях.
Първата, опознавателната среща премина под знака на двустранното недоверие.
- Ти коя си?
- Аз съм. . . казах името си.
- Да ме осиновяваш ли си дошла?
- Не.
- Добре, защото мен не ме дават за осиновяване.
Знаех това от документите. Знаех и причините. Най-вероятно тя също ги знаеше. В процеса на взаимното ни опознаване имах възможност да се убедя, че тя знае за живота много повече отколкото е прието за децата на нейната възраст.
- Тогава защо?
- Ами така, просто ще се запознаем с теб. Ще прекараме известно време заедно.
- Ами ако аз не искам?
Тук вече на това му се вика „ мат с пешката”.
- То май и мене не ме питаха дали точно с теб искам да прекарам тази седмица, ама виж, налага се. - И се усмихнах предразполагащо. - Ще трябва да ме изтърпиш някак си.
- Добре де. Ама да знаеш. Аз понякога излизам да се поразходя из града. Нас ни пускат сами в града.
Край града минаваше международен път. Чувала бях това-онова, но през трета ръка и просто не можех да го приема за истина. Не ми се искаше да вярвам.
- А не може ли и аз да идвам на разходката?
Страх, ужас видях за миг в очите на детето. Но само за миг.
- Не, ние така. Разхождаме си се. Няма да ти е интересно с нас.
- Не настоях. Така се запознахме с Яна.
- - - - - - - - - - -
Прекарвах с нея по цял ден. Разказвахме си разни истории, четяхме книжки, пеехме песнички. Песните малко ме затрудняваха, защото от години не ми се е налагало да изпълнявам точно такъв репертоар, но някак си се справяхме, докато накрая дойде ужасния ден, в който Яна ми съобщи, че днес след обяд няма да сме заедно. Щели да се разхождат с момичетата в парка. Докато ми го казваше гледаше в страни и надолу. Ровеше с краче в земята и мънкаше под носа си. Не е нужно да си се дипломирал като психолог, за да знаеш какво означава всичко това. Не можех да се намеся. Нямах право, нито доказателства.
Следобедът дойде. Оставаше ми само с болка да преглъщам сълзите си, скрита зад един храст до оградата, наблюдавайки колата, която откарваше момиченцето. Дочаках я да се върне, но не направих опит да я срещна.
- - - - - - - - -
Следващият беше последният ни ден заедно.
- Така ли гушкат майките?
А аз гледах очичките, личицето, нежните детски ръчички. Галех къдравата и главица и внимавах да не докосна висящото на вратлето ù синджирче, върху което беше окачена торбичка, голяма колкото да побере банкнотата.
© Снежана Врачовска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
В детската градина,където работя имаме девиз,,чувствам се Голям,работещ с Малки...ти си Голяма,много Голяма...
-
Според мен, Снежана, в основата на всички проблеми е непълноценното оглеждане на обстоятелствата, на възникващото в "средата на общуване" и оттам-логично идва неправилния извод/ избор. Социалните умения не се усвояват лесно и изведнъж. Четох "Веригата". Ще изчакам следващия ти разказ.
-
Лина, след снощните коментари помислих,че трябва да прекратя публикуването на тази поредица от разкази.Даже съжалих за Веригата,но след думите ти може би ще публикувам още един.В него едно момиченце,споделя със стажантката болката си.Всеки от разказите е сам за себе си и позициите са различни.Поставих на първо място спорния, защото моето виждане е, че в основата на всички проблеми е семейството, или неговото отсъствие.
-
Снежана, защо не опиташ да поведеш разказа/някои от разказите от името на детето/децата? Какво се е случило, през неговите/техните очи, с идването на стажуващите? Погледни на идеята ми като на литературен експеримент. Знам, че е необичайно. Поради пристрастията си към изписаното, автора да я види, но все пак във всяка история има повече от една гледна точка. Кой знае? Надявам се книгата ти да се получи и ти да събереш смелост и да я представиш на обществото. Имам намерение да чета написаното, а колкото до коментарите- в коментарното поле ще разговарям само с теб. Поздрави!
-
Ани, щастлива съм, когато съм разбрана правилно и човекът, който ме е разбрал застане до мен.Благодаря ти!
-
Мили момичета Ели и Лина, ако бяхте прочели първият ми коментар,щяхте да обърнете внимание на израза"събрах разказите им в книга, която никога няма да имам смелост да издам".Ето опитах с този разказ и се убедих, че обществото наистина не е готово да поеме този проблем.
Ани и Маги, благодаря ви че сте ме разбрали правилно.
Ели и Лина, реакцията ви ми говори, че не сте ме разбрали.Добре да започнем от начало.Един дом има директор и поне двама заместници, най-малко десет възпитатели, психолог, педагог. С готвачките и персонала по почистването надхвърля 30 човека.Все хора опитни, които от години си вадят хляба с обгрижването на тези деца.Значи от тях никой не е видял нищо смущаващо, нищо не ги е притеснило, та трябваше да дойде стажантката да направи констатациите.И ако тя сигнализира, първо директорката ще я обвини в клевета, защото тази констатация е трябвало да направи тя, а кой ли знае защо не е видяла нищо.
Ели, когато водя диалог аз следя не само какво казвам, но и какво ми отговарят.Така ако прочетеш моите думи по повод на твоя коментар, ще намериш отговорът ми.Мисля, че той ще те удовлетвори.Нужно е само внимателно и добронамерено да го прочетеш.
Лина, не зная дали си майка, но ако имаш деца ще знаеш,че преди да започне да прави забележки майката гушка детето си.Още веднага след като го поеме в ръце.От това то научава много повече от колкото от всички забележки, които тя би му направила.
Продължавам да твърдя, че посланието е правилно."никой не ме е гушкал" е пътечката към магистралата, към дрогата,към портфейла в чуждия джоб, докато тази пътечка се превърне в широк друм към престъпността.
Разчитах,че ще бъда разбрана без да се налага да дешифрирам израза. Думата "гушкам" за мен е много интимна,много нежна, топла,символ на закрила, на подкрепа, на отдаване на сила.Да продължавам ли да изброявам всичко онова, което едно дете получава в домът си от мама.От мама -най святата дума.По добре да спра нали.Ели , Лина, не зная дали ще прочетете моят отговор след като заявихте ,че сте приключили с моя разказ, но ако все пак прочетете думите ми вярвам, че сте ме разбрали. И ще четем разказите си, и ще ги коментираме откровено, защото само откровения коментар е истински. -
Анахид, ако обичаш по-леко с етикетите.
Всички си мислим точно това - "едно птиче пролет не прави". Не искам да натрапвам мнението си, но си мисля, че едно по-ангажирано поведение би помогнало на дете в това положение. Никой няма да го "изчисти от мръсотията", но това е мислене от типа: "Ми то вече е "развалено" и от помощ файда няма". И всяка птичка се брои. Вярвам, че посланието на един такъв разказ трябва да е светло. Повече няма да коментирам разказа на Снежана. А и казах всичко, което исках да кажа. -
Няма проблем: гледаме от храсталаците, ръкопляскаме на разказа и оставяме нещата на грижите на държавата, която е длъжна да мисли за всичко и за всички. И, о- да! Да не забравим да помолим Бог да ни пази от нас самите. За мен присъствието ми в това коментарно поле приключи.
Извинявам се на авторката, че казах съвсем чистосърдечно каквото мислех. -
съгласна съм с Anabell
Намесваш се и какво? Викат те из РПУ-тата, даваш обяснения, привикават обвиняемия като свидетел, той не си признава, детето също отрича, защото това е първата му обработка ( чак после го качват по магистралите)...
Дознателите пишат, пишат едни доклади... и заключават: Няма данни за извършено престъпление! А наивниците, които са решили да потърсят справедливост и законност като нищо може да отнесат някое дело за клевета, обида, уронване на престижа(защото нали се сещате, че хората, които се занимават с тази дейност, имат малко или много влияние) и т. н.
Не знам кой свят е сбъркан... -
Ще има ли кой, Снежана, да напише разказ за стажуващия специалист, криещ се в храсталаците и проплакващ от безсилие край разиграващите се пред очите му детските драми? Кой да му каже, че ако той всеки път се крие там няма да има кой да му свърши работата-неговата, и кой ще му обясни, че майките освен да "гушкат така" правят и забележки, настояват, отстояват и така нататък. В този ред на мисли абсолютно подкрепям мнението на Елена Биларева: "според мен посланието в този разказ е сбъркано"
-
Ели, в първият си коментар, по- долу разказах на Дани Сулакова как се появи идеята за написването на поредица от разкази, като резултат от една сбирка между състуденти -психолози.Темата, която ги обединява е детето, което расте без дом.Посланието, което ми се иска да почувстват тези, които прочетат разказа съм заложила в думите "мен никога никой не ме е гушкал".Тази млада жена 22-23 годишна,за петте дни на престоя не би могла да направи нищо повече,освен накрая в доклада си да изложи наблюденията си.Всичко друго ще бъде имитация на загриженост.Но в разказа не се коментира съдържанието на доклада й. Ако някога събера кураж да напиша така както ти казваш това трябва да бъде по-мащабно произведение, с герои,които наистина реално могат да окажат някакво влияние върху страшните проблеми на тези домове.На този етап не намирам сили за това,още повече според мен обществото все още не е готово да поеме тези проблеми и да се заеме с решаването им.
-
Снежана, според мен посланието в този разказ е сбъркано. Вярно е, че трябва да се уважава личното пространство на човека, но когато той е дете и очевидно върши нещо осакатяващо го за цял живот, възрастният човек е длъжен да се намеси. Това е моето мнение. Харесвам разказите ти, знаеш, но този специално ме смути. Затова и не коментирах досега.
-
Боже, пази децата ни!
-
Дани,безсилието е най-честият съветник на страха. Благодаря много за коментара.Радвам се, че си ме разбрала правилно.
-
Виктор, благодаря за отзива.Много ценя твоето мнение и ме радват думите"пиши а ние ще четем" така както аз чета и се възхищавам от твоите разкази.Виктор, аз съм машинен инженер по професия,но си мисля, че да разбираш човешката душа е призвание.
Роси, благодаря ти.Аз също смятам, че тази едничка дума казва всичко. -
Боже...
-
Работа ли е или призвание да бъдеш детски психолог? За теб е призвание разбирам. Аз го виждам така:
На душата си не давай с паяжини да си покрива. И да знаеш, че и други сме като теб. Пиши и ние ще четем. Ние ще пишем и ти ще четеш. С прегръдка, като тази, която описваш се спасява много повече от един човешки живот! -
Жанет,благодаря, че си намерила сили да го прочетеш.
Благодаря ти, Ани за оценката.Много ти благодаря.Мисля, че сълзите на съпричастност към чуждо нещастие действат пречистващо и дават сили.
Благодаря Дон. Вярно е, че мъжете са малко по-далеч от тези проблеми. но достатъчно е когато ги срещнат да приемат въздействието им.А умалителните, според мен те са израз на нежност от която тези дечица са лишени.Чрез тях се получава контраста.Всъщност, когато пиша не планирам какво и как - то само си се пише, ако мога така да се изразя.Та този контраст се е получил сам, без да го търся,само си го обяснявам.
Миглена, Маги, аз също съм имала случаи, в които не знам как да реагирам на нещо, което ме е впечатлило по някакъв начин. -
Не знам какво да кажа...
-
Това е творба, която навярно мъж не би могъл да разбере и почувства както една жена и майка, но на мен ми въздейства... което значи, че са казани достатъчно силни неща с достатъчна степен на убедителност. Специално на мен може би ми дойде малко в повече броят използвани умалителни, но то не отнема от силата на внушенията и емоциите. При всички случаи се е получило добре, Снежи!
-
Прочетох...
! -
Дани, преди известно време състуденти на дъщеря ми се събраха у дома.Аз обичам младите. Те ме понасят, така че бях допусната до срещата им.Тогава, не знам защо някой спомена за този преддипломен стаж и започнаха да разказват.Събрах разказите им в книга, която никога няма да имам смелост да издам, но ако все пак стане всеобщо достояние, ще разтърси всеки който я прочете.Разказът за Яна/истинското име е друго/ съвсем не е най-покъртителният. Обществото не бива да си затваря очите, но кой да му ги отвори.А и желае ли то,обществото да му бъдат отворени очите по тези въпроси.Кой ли се интересува от проблемите на хората в различните видове социални заведения.Да не говорим за заведенията за принудителен престой.
Естрея аз също бих си спестила болката, която ще ми причини подобен разказ, но той е факт, даже и да си спестим прочита. -
Благодаря на Дани, че ме доведе до този разказ, не съм убедена, че исках да го прочета, но... истината я има, дори и да затворим очи!
-
Това истина ли е? Ама тя е само на 9 годинки! Боже мили, на къде отива света!?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
