2 sept 2020, 13:37  

Гърлици 

  Prosa
611 1 4
3 мин за четене

            ГЪРЛИЦИ

 

            Замисляли ли сме се в какво време живеем? Замисляли ли сме се и за времето, през което живеем?

            В 21 век вместо да постигнем нещо по-интелектуално и по-истинско, ние се сблъскваме с много различни съмнения, разочарования, обвинения и интриги.

            В книгата с кратки разкази от Васил Тоциновски старият професор в разговор със своите любими гърлици научава, че трябва да премълчи истината, защото „нея никой не иска да я чуе.” За много хора истината е почти неудобна. Ако има човек, на когото да я споделиш и той да я разбере, добре, но злобата и завистта надделяват и не знаеш как ще я възприемат и как ще се обърнат срещу теб, за да ти навредят. Някои хора сякаш само за това живеят – да вредят на другите. Да не смееш да кажеш нито болката си, нито радостите си поради бездушието и безчовечието, което ни заобикаля. Навярно по подобен повод френският писател и публицист Жорж Бернанос е казал: „Да мълчиш – какъв странен израз! В крайна сметка това мълчание ни пази”.

            Но дали наистина трябва да се премълчи истината? Дали трябва да премълчиш, че си жив? Посланията на Библията явно сочат, че Иисус Христос заявява: „Аз съм пътят и истината, и животът” (Иоана 14:6). И него не Го приемат, но Той през цялото време казва Истината, за да я вкорени в нас, човеците, защото знае, че ще се намери поне един, който ще се събуди… Който ще се спаси!

            Достатъчно лоши станаха хората и трябва да се учим от живота. Старият  професор, стигнал до някои прозрения, се усамотява. Той започва да прави сравнения с миналото и настоящето, като ги свързва със спомените, които са му носили положителни емоции. Разказва също за нравствените ценности и традиции, за добрите отношения между възрастните, младото поколение и децата в семейството и за безграничната родителска любов, които е имало преди, и как думата на възрастния – главата на семейството – е била закон.

            Всеки човек има свой свят, в който живее. Така е и със стария професор, който, въпреки разочарованията, които го заобикалят, запазва доброто в себе си. Той не пропилява страданията си, а от тях извлича поука, че „животът е един и е кратък”; че трябва да ,,живеем собствените си мечти”, защото те са нашите приятели, които ни водят в бъдещето. Чрез страданията той стига и до великата истина и мъдрост, че Божествената любов върши чудеса: „Нямам време да не обичам хората, които ме мразят, защото съм напълно посветен на обичта.”

 

 

             Б. а. Рецензията е поместена в преводната от Латинка-Златна книга „Гърлици” от проф. на д.ф.н. Васил Тоциновски от Македония, излязла от печат през  м. януари 2019 година година и в прозаичната ù книга – „Палитра от бои”, 2019 г. 

            На 26.06.2019 г. в Клуба на дейците на културата, Ловеч; творческа среща с проф.д.н.ф. Васил Тоциновски. 

            

 

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за хубавите думи и коментарите, vega666 (Младен Мисана), Ranrozar (Стойчо Станев) и Eipril (Хари Спасов)! Честит празник! Бъдете!

    Eipril (Хари Спасов), Любовта прощава всичко!
  • Толкова е трудно, Латинка! Да подаваш ръка, да прощаваш и да виждаш, как те подиграват отсреща! Да присмехулничат с недостатъците на тялотото ти, на очилата ти, дори добротата ти да смятат за наивност!
    Защо лошите, подлите, винаги успяват!?
    Как да се спасим от омразата към тези, които ни нараняват, предават...
    Велика е тази Прошка!
    Не съм готов за нея! Признавам!
  • За Истината: трябва да се живее с нея и в нея.
    За мечтите:да ги пазим в себе си и да ги споделяме с другите, колкото и утопично да звучи-те укрепват връзката между тяло и дух!
    Да подариш мечта на някого,значи да му засадиш надежда в душата.
    Латинка-Златна, благодаря, че на твоята страница можем да обменяме идеи от морално-етичен характер!
    Статията носи всички достойнства и качества за изповядано кредо и е своеобразен кодекс с теологическите правила за живота.
  • Така е. Истината има бодли и е неудобна за мнозинството. Още повече, че тя винаги налага ограничения, въпреки знаменитата фраза: "Познайте истината и тя ще ви направи свободни".

    Интересен материал, Латинка.
Propuestas
: ??:??