5 oct 2012, 20:21

Хакер (втора част)

  Prosa » Relatos
1K 0 3
1 мин за четене
"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"



Една вечер, когато се прибра от работа, усети промяната. Въздухът беше натежал от напрежение. Лицето на мъжа ú казваше много.

Живееха дълги години без сериозни сътресения, а сега я гледаше с огромна болка. Затвориха се в едната стая, да не ги чува синът им, и се започна...

Непознат глас му се обадил на мобилния и го уведомил, че му изпратил на пощата мейл с информация за виртуалния живот на жена му.

Моника се смръзна. Това беше едно от нещата, за които си мислеше, че няма начин на нея да се случи. И каква би била целта на този хакер? Нямаха пари. Не искаше нищо. Явно я беше наблюдавал от месеци. Пращаше всеки ден по един мейл. Беше пробил навсякъде: поща, скайп, фейсбук, лична кореспонденция. Дори неща, които се трият веднага, той ги беше събирал и селектирал.

Първото, което направи Моника, беше да се блокира навсякъде. Не искаше друг да пострада заради това, че е контактувал с нея.

Изолира се. Не говореше по телефона. Може би и той се подслушваше. Подгони я параноя. Подозираше всички.

Живееше като в сън. Спря да се усмихва, изчезна живецът от нея, отслабна много. Всичко това се отрази и на здравето ú. Съпругът ú вече беше сериозно притеснен, не толкова от болестта, а от отказа ú да се лекува.  

Моника се беше предала!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Сулакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моника се научи да си замита следите
    Шегувам се! Само дразня хакера, да се поразсъни
  • Значи, реденето на картите не е научило на нищо Моника - хакерите не са се появили след Интернета, те са още от времето на Ричард Шеридан (1777г.), а дори и много преди него!
  • Абсолютно съм съгласна с теб Боряна!
    Благодаря за вниманието!

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...