5.10.2012 г., 20:21

Хакер (втора част)

1K 0 3
1 мин за четене
"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"



Една вечер, когато се прибра от работа, усети промяната. Въздухът беше натежал от напрежение. Лицето на мъжа ú казваше много.

Живееха дълги години без сериозни сътресения, а сега я гледаше с огромна болка. Затвориха се в едната стая, да не ги чува синът им, и се започна...

Непознат глас му се обадил на мобилния и го уведомил, че му изпратил на пощата мейл с информация за виртуалния живот на жена му.

Моника се смръзна. Това беше едно от нещата, за които си мислеше, че няма начин на нея да се случи. И каква би била целта на този хакер? Нямаха пари. Не искаше нищо. Явно я беше наблюдавал от месеци. Пращаше всеки ден по един мейл. Беше пробил навсякъде: поща, скайп, фейсбук, лична кореспонденция. Дори неща, които се трият веднага, той ги беше събирал и селектирал.

Първото, което направи Моника, беше да се блокира навсякъде. Не искаше друг да пострада заради това, че е контактувал с нея.

Изолира се. Не говореше по телефона. Може би и той се подслушваше. Подгони я параноя. Подозираше всички.

Живееше като в сън. Спря да се усмихва, изчезна живецът от нея, отслабна много. Всичко това се отрази и на здравето ú. Съпругът ú вече беше сериозно притеснен, не толкова от болестта, а от отказа ú да се лекува.  

Моника се беше предала!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Сулакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моника се научи да си замита следите
    Шегувам се! Само дразня хакера, да се поразсъни
  • Значи, реденето на картите не е научило на нищо Моника - хакерите не са се появили след Интернета, те са още от времето на Ричард Шеридан (1777г.), а дори и много преди него!
  • Абсолютно съм съгласна с теб Боряна!
    Благодаря за вниманието!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...