Oct 5, 2012, 8:21 PM

Хакер (втора част)

1K 0 3
1 min reading
"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"



Една вечер, когато се прибра от работа, усети промяната. Въздухът беше натежал от напрежение. Лицето на мъжа ú казваше много.

Живееха дълги години без сериозни сътресения, а сега я гледаше с огромна болка. Затвориха се в едната стая, да не ги чува синът им, и се започна...

Непознат глас му се обадил на мобилния и го уведомил, че му изпратил на пощата мейл с информация за виртуалния живот на жена му.

Моника се смръзна. Това беше едно от нещата, за които си мислеше, че няма начин на нея да се случи. И каква би била целта на този хакер? Нямаха пари. Не искаше нищо. Явно я беше наблюдавал от месеци. Пращаше всеки ден по един мейл. Беше пробил навсякъде: поща, скайп, фейсбук, лична кореспонденция. Дори неща, които се трият веднага, той ги беше събирал и селектирал.

Първото, което направи Моника, беше да се блокира навсякъде. Не искаше друг да пострада заради това, че е контактувал с нея.

Изолира се. Не говореше по телефона. Може би и той се подслушваше. Подгони я параноя. Подозираше всички.

Живееше като в сън. Спря да се усмихва, изчезна живецът от нея, отслабна много. Всичко това се отрази и на здравето ú. Съпругът ú вече беше сериозно притеснен, не толкова от болестта, а от отказа ú да се лекува.  

Моника се беше предала!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Сулакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моника се научи да си замита следите
    Шегувам се! Само дразня хакера, да се поразсъни
  • Значи, реденето на картите не е научило на нищо Моника - хакерите не са се появили след Интернета, те са още от времето на Ричард Шеридан (1777г.), а дори и много преди него!
  • Абсолютно съм съгласна с теб Боряна!
    Благодаря за вниманието!

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...