9 mar 2025, 22:11

Хитринки ...

  Prosa » Otros
352 2 4
1 мин за четене

Хитринки ...                                                                                                                                                                                       . Вкъщи, през зимата най-вече, почти винаги на терасата или, вече замразена, без тиква не оставам ... Чудесен, удивителен плод - хем вкусен, хем и здравословен, (плодов зеленчук) ... Тиквата е царица на есента, символ на плодородие, дълголетие... Истинско съкровище на полезни вещества и витамини за човека ... Обожавам тиква, как ли не приготвена - варена, с мед и мляко, на десерти, рачел ... Или, „опечена цяла на фурна, захаросана, с почервеняла и съблазнително прегоряла кора“ (Елин Пелин, “Печена тиква“) ... Но, защо толкова обичам тиква ... Според мен е просто наследство, от бащиния род ... Преди много години, угърчинци не са живеели постоянно по своите къщи в селото, а предимно по колибите си ... Нерядко, дори и през зимата ... От баща ми зная, че децата са ходели пеша на училище, изминавайки дълъг път ... Трябвало е да учат, но и да помагат на семействата си в земеделието и скотовъдството ... Татко разказваше, колко трудно са се придвижвали всекидневно в дълбокия сняг ... От дядовата ни колиба до училището в селото и обратно - разстояние, над седем км ... Ала, от дедите ни наследена хитринка им помагала - топлила и засищала глада ... Да, с големи парчета от вкусната и полезна тиква, току-що опечени (и леко почернели) на огнището, под връшника, напъхани в пазвите и в джобовете, много по-лесно близките ни са изминавали пътя до училището и обратно ... Твърде практични са били предците ни, наистина ... Само че - и аз като тях се изхитрям, тъй като за разлика от мен, май никой в семейството ни не обича тиква ... С нея често правя кекс, както правя десерти и с други плодове ... И тъй бързо се изяжда вкусният ми кекс с тиква ... Но, за голямо мое съжаление, нищо почти вече не е останало, след толкова време, от дядовата колиба ... И пътеките натам, съвсем са обраснали ... А как ми се иска да се върна там, при моя корен - за малко поне ... Оставам с надеждата, по-скоро да завърши участъкът на магистралата „Хемус“, минаваща буквално на метри, от нашето колибище ... Дай Боже ...                                                                                                                                                                     ДораГеорг ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стойчо и Младен - и за "Любими" ви благодаря, приятели!
  • Благодаря ви много приятели - Стойчо и Младен!
  • Дай Боже!
  • Колко романтика има в миналото. Неговите неугаснали въглени продължават да тлеят до последния ни земен дъх. С радост прочетох как успешно актуализираш спомените си, Дора! Успешна и романтична седмица ти пожелавам!

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...