9.03.2025 г., 22:11

Хитринки ...

355 2 4
1 мин за четене

Хитринки ...                                                                                                                                                                                       . Вкъщи, през зимата най-вече, почти винаги на терасата или, вече замразена, без тиква не оставам ... Чудесен, удивителен плод - хем вкусен, хем и здравословен, (плодов зеленчук) ... Тиквата е царица на есента, символ на плодородие, дълголетие... Истинско съкровище на полезни вещества и витамини за човека ... Обожавам тиква, как ли не приготвена - варена, с мед и мляко, на десерти, рачел ... Или, „опечена цяла на фурна, захаросана, с почервеняла и съблазнително прегоряла кора“ (Елин Пелин, “Печена тиква“) ... Но, защо толкова обичам тиква ... Според мен е просто наследство, от бащиния род ... Преди много години, угърчинци не са живеели постоянно по своите къщи в селото, а предимно по колибите си ... Нерядко, дори и през зимата ... От баща ми зная, че децата са ходели пеша на училище, изминавайки дълъг път ... Трябвало е да учат, но и да помагат на семействата си в земеделието и скотовъдството ... Татко разказваше, колко трудно са се придвижвали всекидневно в дълбокия сняг ... От дядовата ни колиба до училището в селото и обратно - разстояние, над седем км ... Ала, от дедите ни наследена хитринка им помагала - топлила и засищала глада ... Да, с големи парчета от вкусната и полезна тиква, току-що опечени (и леко почернели) на огнището, под връшника, напъхани в пазвите и в джобовете, много по-лесно близките ни са изминавали пътя до училището и обратно ... Твърде практични са били предците ни, наистина ... Само че - и аз като тях се изхитрям, тъй като за разлика от мен, май никой в семейството ни не обича тиква ... С нея често правя кекс, както правя десерти и с други плодове ... И тъй бързо се изяжда вкусният ми кекс с тиква ... Но, за голямо мое съжаление, нищо почти вече не е останало, след толкова време, от дядовата колиба ... И пътеките натам, съвсем са обраснали ... А как ми се иска да се върна там, при моя корен - за малко поне ... Оставам с надеждата, по-скоро да завърши участъкът на магистралата „Хемус“, минаваща буквално на метри, от нашето колибище ... Дай Боже ...                                                                                                                                                                     ДораГеорг ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стойчо и Младен - и за "Любими" ви благодаря, приятели!
  • Благодаря ви много приятели - Стойчо и Младен!
  • Дай Боже!
  • Колко романтика има в миналото. Неговите неугаснали въглени продължават да тлеят до последния ни земен дъх. С радост прочетох как успешно актуализираш спомените си, Дора! Успешна и романтична седмица ти пожелавам!

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...