Любовта ѝ бе ирационална, силна и опустошителна. Струваше ѝ се, че се разболява, че изгаря в огъня на това чувство. Винаги, когато се влюбваше, изпитваше някаква безтегловност, едно желание да преосмисли целия си живот. Струваше ѝ се, че в света няма нищо по-важно от нейното чувство, от усещането ѝ за красота, очарование и невъзможност да ги задържи. Едновременно с това в нея живееше страхът, че всичко ще бъде загубено, ще изчезне някъде в пространството и времето и тя ще остане със самотата още по-страшна отпреди, още по-убийствена и изгаряща всичките ѝ мисли.
Калина се събуди с усещането за любов, любов по-силна от всичко. Не ѝ се ставаше, въпреки че денят бе започнал. Искаше да се завие презглава и да се наслади на чувството, което изпълваше душата ѝ. Но… най-после успя да стане и денят ѝ започна по правилата. Иван Иванов, нейният мъж, бе излязъл твърде рано. Тя знаеше наизуст програмата му. Сутрешен крос, после работа в училището, имаше часове и в двете смени, а след това дълги изт ...