И все ме връщат спомените ... . От колко време все ме тегли, към спомените ми от село ... Свидните спомени от детството, преди да стане град моето родно село ... Към скъпите хора в живота ми там, уви - на сън ги виждам вече само ... Зимата е към края си и с двете ми братчета сме на любимото ни място - рекичката под нашата градина ... Ловим рибки, рачета ... Батковците ги хващат, а аз подтичвам край тях радостно ... И на пързалката на баира - каква радост ... Но от умора, рано си лягаме ... Сутринта, отивам за вода на близката чешма, с майка ... Още няма водоснабдяване по къщите ... Тя, с кобилицата, с котлите, след нея аз се клатушкам с барденцето ... Майка ми бърза - толкова грижи я чакат ... И под тежестта на пълните котли на рамо, как ритмично и леко се полюлява тя - млада, стройна, хубава ... Баща ни пък вече е нахранил животните и - на работа във Ветеринарната лечебница ... Няма време, а обича да чете, да пише - кръстил ме е на Дора Габе ... Братчетата ми са на училище, аз - наесе ...