И все ме връщат спомените ...                                                                .                                                                                         От колко време все ме тегли, към спомените ми от село ... Свидните  спомени от детството, преди да стане град моето родно село ... Към скъпите хора в живота ми там, уви - на сън ги виждам вече само ...                                                       Зимата е към края си и с двете ми братчета сме на любимото ни място - рекичката под нашата градина ... Ловим рибки, рачета ... Батковците ги хващат, а аз подтичвам край тях радостно ... И на пързалката на баира - каква радост ... Но от умора, рано си лягаме ... Сутринта, отивам за вода на близката чешма, с майка ... Още няма  водоснабдяване по къщите ... Тя, с кобилицата, с котлите, след нея аз се клатушкам с барденцето ... Майка ми бърза - толкова грижи я чакат ... И под тежестта на пълните котли на рамо, как ритмично и леко се полюлява тя - млада, стройна, хубава ... Баща ни пък вече е нахранил животните и - на работа във Ветеринарната лечебница ... Няма време, а обича да чете, да пише - кръстил ме е на Дора Габе ...  Братчетата ми са на училище, аз - наесен ... Ходя на детска градина, но днес не - понастинала съм от пързалката ... Вече отдавна мога да чета и учителката често ме оставя да чета приказки на децата ... От читалищната библиотека вземам книжки и ги прочитам, докато стигна до вкъщи ... Но, библиотекарката ме връща, чак утре мога да  взема други книжки ... Пролетта - на площада до училището са докарали люлки - огромни сини лодки ... Първа от децата ги виждам и тичешком опитвам да се напъхам в едната, ала ме избутва някакъв дебел чичко ... Не разбирам шопския му говор, тръгвам си с плач ...  Лятото - с братовчедите на колибата при баба ... Там, от животните  и от нивата - всичко е нейно производство ... По цял ден играем на слънце, тичаме по ливадата - тревата май е по-висока от нас ... А вечер гоним светулките, после ни приспиват сладичко бабините приказки и жабешкият хор в гьола им приглася ... Есента, най-сетне - първокласничка ... Толкова ми харесва в училище - учителите, приятелите ... Кръжоци, тренировки, състезания, екскурзии ... Не съм певица, но защо учителят по физическо, все мен кара да давам тон за песен пред строя, след гимнастиката сутрин ... Най-обичам - часовете по български и литература, история, народните танци, баскетбола ... И да рецитирам ... Има ли празник - рецитирам пред всички ученици и учители в нашата гимназия ... Но, в препълнения читалищен салон, отначало малко се смущавам и веднъж, дори  блокирах ... Да, случва се ... Май безгрижното детство вече свършва - мисля, че съм влюбена ... Прописах и стихове ... Като рецитатор, заминавам за София - делегат на Световния младежки фестивал ...  Божа работа, какво ме очаква нататък ...                                 ДораГеорг