И все ме връщат спомените ...
И все ме връщат спомените ... . От колко време все ме тегли, към спомените ми от село ... Свидните спомени от детството, преди да стане град моето родно село ... Към скъпите хора в живота ми там, уви - на сън ги виждам вече само ... Зимата е към края си и с двете ми братчета сме на любимото ни място - рекичката под нашата градина ... Ловим рибки, рачета ... Батковците ги хващат, а аз подтичвам край тях радостно ... И на пързалката на баира - каква радост ... Но от умора, рано си лягаме ... Сутринта, отивам за вода на близката чешма, с майка ... Още няма водоснабдяване по къщите ... Тя, с кобилицата, с котлите, след нея аз се клатушкам с барденцето ... Майка ми бърза - толкова грижи я чакат ... И под тежестта на пълните котли на рамо, как ритмично и леко се полюлява тя - млада, стройна, хубава ... Баща ни пък вече е нахранил животните и - на работа във Ветеринарната лечебница ... Няма време, а обича да чете, да пише - кръстил ме е на Дора Габе ... Братчетата ми са на училище, аз - наесен ... Ходя на детска градина, но днес не - понастинала съм от пързалката ... Вече отдавна мога да чета и учителката често ме оставя да чета приказки на децата ... От читалищната библиотека вземам книжки и ги прочитам, докато стигна до вкъщи ... Но, библиотекарката ме връща, чак утре мога да взема други книжки ... Пролетта - на площада до училището са докарали люлки - огромни сини лодки ... Първа от децата ги виждам и тичешком опитвам да се напъхам в едната, ала ме избутва някакъв дебел чичко ... Не разбирам шопския му говор, тръгвам си с плач ... Лятото - с братовчедите на колибата при баба ... Там, от животните и от нивата - всичко е нейно производство ... По цял ден играем на слънце, тичаме по ливадата - тревата май е по-висока от нас ... А вечер гоним светулките, после ни приспиват сладичко бабините приказки и жабешкият хор в гьола им приглася ... Есента, най-сетне - първокласничка ... Толкова ми харесва в училище - учителите, приятелите ... Кръжоци, тренировки, състезания, екскурзии ... Не съм певица, но защо учителят по физическо, все мен кара да давам тон за песен пред строя, след гимнастиката сутрин ... Най-обичам - часовете по български и литература, история, народните танци, баскетбола ... И да рецитирам ... Има ли празник - рецитирам пред всички ученици и учители в нашата гимназия ... Но, в препълнения читалищен салон, отначало малко се смущавам и веднъж, дори блокирах ... Да, случва се ... Май безгрижното детство вече свършва - мисля, че съм влюбена ... Прописах и стихове ... Като рецитатор, заминавам за София - делегат на Световния младежки фестивал ... Божа работа, какво ме очаква нататък ... ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
