Идилично
С жената сме интернет маниаци. Стигнахме до там, че купихме още един компютър. Един ни беше малко. Сложихме ги в хола и стана като интернет зала. Вечер след работа, хапвахме набързо и сядахме пред екраните. Слушалките на главите, микрофона отпред и се почваше чат, сайтове и всякакви истории. Дори не си говорехме един с друг, а когато трябваше да си кажем нещо, си пишехме в кю-то. По някое време късно през нощта, се сещахме, че сутринта сме на работа и се затътряхме с подути очи към банята и после в леглото. Да не си помисли някой, че правим нещо. Жената понякога си правеше устата, ама аз нали докато залепя, на нея и мине. След толкова седене пред монитора, не само скоро нямаше да залепвам горе в акъла за това, но и долу щеше да ми е като вратовръзка увисен. Жената обаче излезе по-тарикат от мен.
Заседнахме ние поредната вечер пред компютрите и тя, взела че си направила нова регистрация в ICQ. Пуснала търсачката и ме кани да я прибавя. Прибавям я аз, ама откъде да знам, че си е мойта жена. Прибавена при мен от години. И тя като взе да ме подпитва разни работи, все едни такива за секс и подобни. Как го правя, колко пъти, пози и всякакви истории. Казвам си аз всичко както си е, а тя като ме почна.
„ Не те е срам, вика, заради една машинария да зарежеш толокова хубаво нещо. Че тя жена ти сигурно вече си има някой.”
И така нататък. Слушам я аз и мигам на парцали. А тя продължава отсреща да ми пише.
„ Вместо сега да седиш и да пишеш на мен, вземи иди и направи нещо, та изненадай жена си. Ние, жените, обичаме такива изненади. Обичаме игричките. Хайде, ставай и върви!”
Замислих се аз и виждам колко беше права тази непозната. (моята си жена, де. ) Какво получавах от компютъра. Очила за очите, болки в задника от дългото седене и далечни, мъгляви спомени за красивите гърди на жената. При мисълта за тях, изключих компютъра и се запътих към банята. Вътре се устроих удобно във ваната, пуснах там разните шампоанчета и аромати за вана. (не им отбирах много, ама миришеха хубаво). Тъкмо притворих очи да помисля какво да правя по-нататък, вратата се отваря и влиза жената по едни ефирни гащички и... своите хубави гърди. Аз и така бавно мислех, но при тази гледка, всичките ми мисли се удавиха някъде във ваната. Жената се прави, че не ме вижда и взе някакъв крем от поличката пред огледалото. Размаза малко по гърдите си и започна да ги масажира, докато не заблестяха като полирани. При вида им и на щръкналите и, възбудени зърна, усетих отдавна забравени тръпки в слабините.
- Ела при мен във ваната.
- А, че ти тук ли си бил? – пита ме жената ( уж изненадана) – Не съм те видяла кога си излязъл. Какво правиш вътре? Не е ли рано за лягане?
- Рано е. Ела де. Получих схващане и трябва да го отпуснеш.
- Ръцете от чат ли ти се схванаха? Май трябва да намалиш това.
- Не бе, жена. По-надолу. Чак се учудих и аз. Отдавна не ми се е получавало, та викам да го пробваш.
- Че какво да ти пробвам, то размера си е универсален, ама хайде като си рекъл...
Влезна жената при мен във ваната и ми приложи своите отдавна позабравени
(от мен) трикове. Няма да ви казвам подробностите. Благинка голяма. Триста ти компютъра да ми наредят, ако ще и от най-модерните, не заменям за това. Почвам пак с тази работа, пък някога, като се пенсионирам, ще се обадя на новата си позната да и благодаря за съвета. Ако не ме е забравила вече. Сега отивам, че ме викат за нови подвизи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
