Има дни
Има дни
Има дни, в които ми е все тая.
Гол охлюв се влачи мазно по нервната ми система и оставя видими, слузести следи. Мирише на терпентин. Оставя петна по дрехите ми и лошо предчувствие в душата.
И ми е все тая, защото съм лудичък и полудявам все повече.
Лудост е да виждам!
Лудост е да чувам!
Лудост е да мисля!
Лудост е!
И ми е все тая!
Имам чорапи. Дебели, бели, хавлиени чорапи. И ми е все тая.
Защо са ми чорапи щом постоянно е горещо?
Имам и страх. Голям страх, че ще ми отнемат всичко, което не притежавам.
Нямам къща, но ме е страх ,че ще ми я вземат, ако някой ден имам.
Страх ме е и че колата ще ми отнемат, макар да нямам такава.
Та аз дори нямам книжка!
И за виличката треперя. Нищо, че все още е във въобръжението ми.
Именно от това ме е страх, че ще ми отнемат фантазиите и въобръжението.
Мога да им дам хавлиените чорапи. Само да не ми взимат онова, което не притежавам.
Страх ме е и ми е все тая.
Всички ме сочат с пръст, но аз отварям, затварям, отварям, затварям – ОЧИ.
И не ги виждам и не ме виждат. И ми е все тая!
Но ми е дълго времето на тъмнина.
Срещнах друга откачалка, на нея не й е все тая. Разказа ми, че е боядисала къщата си в червено, защото обожавала тангото и този цвят я карал да танцува. Обичала на обяд, когато слънцето е точно в центъра на небето да ходи до средата на езерото. Лягала в лодката и си вдигала краката, обути в цветни обувки. Така всеки ден успявала да стъпва върху слънцето и да оставя по него шарени следи. Оранжеви, зелени, червени, лилави....
А аз имам хавлиени чорапи и ми е все тая.
Гол охлюв се влачи мазно по нервната ми система и оставя видими, слузести следи. Мирише на терпентин. Оставя петна по дрехите ми и лошо предчувствие в душата.
И все пак си мисля дали да не отида утре с новата ми другарка до езерото и да ударя едни кални следи на слънцето. Знае ли човек, може пък и да спре да ми е все тая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Олеся Николова Todos los derechos reservados
