АлисънРейн
184 157
17 nov 2018, 21:06

 Има ли дъно Вечността? 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
900 2 2
Произведение от няколко части
3 мин за четене

"Хората имат белези от рани на най-неочаквани места, като тайна карта на личните им истории, диаграми на всички техни стари рани. Повечето от раните ни заздравяват, оставяйки само един белег. Но някои от тях не. Някои белези носим с нас навсякъде. И въпреки, че раната е заздравяла отдавна... болката още се усеща. Кое е по-лошо - нови рани, които са ужасно болезнени или стари рани, които би трябвало да са излекувани преди години, но никога не заздравяват? Може би старите ни рани ни учат на нещо. Те ни напомнят къде сме били и какво сме превъзмогнали. Те ни служат за урок какво да избягваме в бъдеще. Така обичаме да мислим. Но това не е така, нали? Някои неща трябва да учим отново и отново, и отново.", Анатомията на Грей


Смъртта... Бърза и неочаквана или точно обратното - бавна, и болезнена и толкова грозна, и страшна, че никой не смееше да се вгледа в нея...

Какво начало само... Е, със сигурност по-добро от "Мило дневниче..."

След поредната катастрофа душата ми лежеше безпомощно насред някакъв окалян път, някъде в покрайнините. Опитите ми да я върна на мястото й бяха безуспешни. Дали защото съдбата ми бе да напусна този свят, или трябваше да се вгледам в себе си, да се откъсна от нещата, които все ме спъваха и дърпаха назад, и да се преродя?!

Разбрах, че не от дефибрилатор се нуждаеше душата ми. Онзи ток, който умееше да я реанимира беше толкова естествен и така непредвидим, като гръм в полето (поразява те от раз, и разтърсва цялото ти същество) ... В такъв миг можеш да усетиш как се разделяш на плът и душа. Можеш да я видиш как стъпва леко, едва докосвайки земята; да я почувстваш жива, пулсираща, топла и дишаща (като организъм). Разляла се е във всяка фибра и те кара да рисуваш усмихнати балони, и да посадиш цветна леха от любов.

По ирония на съдбата обаче все се намираше някой, който с дума или две успяваше да разтопи ледовете ми, да реанимира душата ми и да я върне към живот...

Животът... Устрем, търсене, надежда; възходи, падения, катастрофи и... Любов (безумна, усмихната, разплакана, нежна, и болезнена, но истинска, човешка и наша). Любов, за която няма точно описание, защото не е наука, която да изучаваме. Любов, която е толкова силна, че когато я почувстваш, притаяваш дъх, за да я задържиш за още поне миг... Относителна, неясна и фантастична; чиста, натурална, и нелогична. Любов, която е всичко и нищо; болка, и радост; мъка и щастие.

Щастието... Най-голямата борба в живота ми, за което местя планини, бия се с великани и изпивам океани. И всичкото това само заради две очи... Очи, изгряващи и залязващи с теб, и сърце, което е населено с теб и с упоритата любов, която изпитва. Щастие, което се пръсва на атоми и се превръща в огромна, черна, всепоглъщаща празнина. Самота, която ме раздробява и ме довежда до отказ да съществувам, ако теб те няма...

Направих равносметка на целия си живот досега - какво съм направила; с какво желание и какво нежелание; с колко положени усилия или без грам да си мръдна пръста, както и за кого... И никога не съм се замисляла защо всъщност съм се раздавала толкова?! Никога не съм и мислела от какво се лишавам или какво губя, но сега, като погледна назад и като видя, че не е останало от мен, от толкова даване, почти нищо, а изгубеното никога няма да се върне...

И тук идва Разковничето - съжалявах ли за това, че съм се раздала, или просто търсех оправдание за поредната пиянска вечер, или по-обобщено - "нощ, след която над града тегне гнилостният мирис на отминали грехове" ?!?! ...

» следваща част...

© Todos los derechos reservados

След петнадесет годишната борба и успешното завършване на "Вечност: Сблъсъкът на времената" музата ми ме вдъхнови, и за полагането на основите на "Има ли дъно Вечността?" :)

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А може би самоанализ на преминалото през сърцето и душата...
    "Никога не казвай никога!"
    Приеми моите приятелски поздрави, Полина!
  • Интересно... поздравления!
Propuestas
: ??:??