Има ли хора на този свят...
(Разказът е по мотиви от филма „Груз 200". Самият филм е по действителни събития.)
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза:
- Ето и дъщерята си идва. Води и нейният. Много добро момче. Всяка година ходи на работа на север и изкарва луди пари. Знаеш ли каква кола кара? Ти, въпреки че си професор, на „Запорожец" се возиш, той - на последен модел „Лада"... Ето ги и тях. Ленка, поздрави вуйчо си! Валерик, това е брат ми. Преподавател е в Ленинградския университет.
Младежите поздравиха неохотно и побързаха да се изнесат в другата стая. Анатолий изгледа с любопитство дългокосия младеж.
- Що за мода е това? И моят Славка ходи с такава дълга коса. И слуша вечно някакви западни групи. Накъде отива този свят? Ето, аз го вкарах да учи, за да не отиде в Афганистан, а той ме пита какво съм сторил за него. Ето и този Валерка. Облякъл червената фанелка с надпис „СССР" и върви горд. Но я го накарай да отиде там, в Афганистан...
- Ех, Толик... този Афганистан сломи много съдби. Знаеш ли колко загинаха вече? Ето, от нашия град има вече двадесет и осем убити. Докарват ги запечатани в цинкови ковчези. И знаеш ли как им викат? Груз (товар) 200. Вчера се обадиха да чакаме още четирима. В понеделник трябва да ги приема на летището и да ги транспортирам по родните им места.
.....
В другата стая Валера и Ленка пиеха чай и говореха.
- Хайде да отидем на дискотека.
- Не искам, Валера. Утре нали рано ще тръгваме. Прибери се и ти, наспи се. Пътят до там е лош.
- Не ми пречи това на мен. Но както искаш. Ще отида да се повеселя сам.
.....
В дискотеката беше пълно с народ. До Валера дойде едно момиче и го извика настрани.
- Валера, не ме ли позна? Аз съм Рита. Приятелката на Ленка. На нашата вила отиваме утре.
- Аааа, познах те сега. С тази прическа си по-хубава! Танцува ли ти се? Да? Изчакай ме и ще потанцуваме.
Валера отиде до тоалетната. Влезе в една от кабинките и извади от джоба си плоска бутилка. Надигна я и отпи до половината. После я прибра в джоба на якето и се върна при Рита. След няколко танца Рита поиска да си ходи.
- Ще те закарам. Но по път ще минем през едно място да вземем водка. Много е качествена.
Тя се съгласи и се качиха в ладата. Валера подкара към съседното село.
- Валера, къде отиваме? Прибери ме първо.
- Спокойно! После ще те закарам до вас.
Той отби по един черен път и спря пред голяма къща. Каза на Рита да го изчака и влезе вътре.
- Здравей, Алексеич! Имаш ли от онова качественото?
- А ти пари имаш ли? - Алексеич го погледна изпитателно с пиянския си поглед.
- Обиждаш, друже. Кога не съм си плащал... Я по-добре кажи на Сунка да донесе от силната.
- Сунка, Сунка! Къде се запиля, поразнико? Сигурно се е запил. Много ме ядосва, но е много сръчен негодникът. Всичко върши, и водката прави, и в градината на Тоня помага.
В стаята влезе, олюлявайки се, мършав виетнамец.
- Кажи, хазяин!
- Сунка, две бутилки от специалното донеси.
- Сунка, така ли се казваш? - попита Валера.
- Казва се Сун Кай. На руски хазяин кръстил Сунка.
В това време в колата Рита изпитваше ужас. Някакъв човек я гледаше през прозореца.
Сунка донесе от пиенето. Докато го опитваха, Валера и Алексеич се напиха и заспаха. Сунка ги изгледа и отиде към банята да спи. Видя колата и стоящия пред нея човек.
- Не плаши момиче, хазяин. Лошо това. Алексеич ще се кара.
- Махни се, Сунка! Той и аз сме равни.
- Не махне. И ти пиян, иди спиш. - Сунка се заинати.
Другият мъж извади пистолет и гръмна. Сунка падна. Рита се разпищя.
- Млъквай и излизай!
- Чичо, моля те! Пусни ме! Искам да си ходя.
- Млъквай! Влизай тук.
Влязоха в едно помещение пълно с пълни и празни бутилки.
- На колене!
- Чичо, моля те! Девствена съм.
- Сваляй дрехите и на колене! - заповяда и той и я зашлеви.
Рита падна. Но осъзнала безизходността, свали бикините си и застана на колене. Мъжът застана зад нея и вдигна роклята и. Опита се да я насили, но не успя. Ядосан, взе бутилка и я вкара в нея, без да се съобразява с виковете и. Като му омръзна, я върза с белезници и отиде в къщата. Там застреля спящите Валера и Алексеич. Тоня извади късмет. Беше избягала, още щом чу първия изстрел.
Върна се при заключената Рита и я изведе. Сложи я в коша на един мотор и потегли. Когато стигнаха в града, я заведе в един апартамент. Вътре ги посрещна рошава старица, облечена в мръсна и скъсана рокля.
- Мамо, това е моята жена.
- Добре, Коля. И да го слушаш, момиче. Той е милиционер и началник.
- Моля ви, пуснете ме! Баща ми ще ви плати. Моля ви! Пуснете ме - гласът на Рита вече ставаше все по-крещящ - приятелят ми е десантник в Афганистан. Като се върне и ще се разправи с всички ви. Сашка Горбунов се казва.
Мъжът я заключи с белезници за леглото, облече униформа и излезе.
.....
- Ало, капитан Панин! Обажда ви се полковник Невченков, от военното окръжие. Помогни, капитане! Идва самолет с „груз 200". Четиримата са местни, единият е сирак. Старши сержант Саша Горбунов. Да го погребете вие. Помогни и ще се отблагодарим!
- Добре, другарю полковник! Кога казваш? Утре около десет. Добре, нямай грижи. - капитан Николай Панин се облегна на стола и затвори очи.
Сепна го звънът на телефона.
- Ало, да. Къде? Идваме. Оперативната група бързо!
Отидоха в един апартамент, където група мъже пиеха. Арестуваха ги.
- Ей, защо ни арестувате? Нямаме ли право да изпием собствените си пари? Произвол е това.
- Млъквай!
- Що не ми го посмучеш, капитане.
Панин с един удар свали пияния на земята и го зарита. Мъжът викаше, но не помагаше нищо.
- Изведете го от тук!
.....
Пред тъмнозеленият „УАЗ" стояха четирима милиционери и гледаха как свалят ковчезите от самолета. Не беше приятна гледка, но бяха обещали да помогнат. Към тях се приближи един офицер и подаде на капитана един лист.
- Разпишете се тук! Неприятно е да го правим, но се налага...
Капитан Панин се разписа, натовариха дървения сандък с ковчега и потеглиха. Спряха пред блока, в който живееше. Свалиха сандъка и го внесоха в апартамента на капитана.
- Докарайте ми онзи арестувания, който искаше да му го...
Милиционерите заминаха. Панин извади чук и щанга и започна да разковава сандъка. Махна дървения капак и заби приготвения голям нож в поцинкования капак на ковчега. Изряза достатъчно широка дупка и извади мъртвото тяло от нея. Довлече го до другата стая и го хвърли върху спящата Рита.
- Ето ти приятеля, порадвай му се.
Рита се събуди и взе да крещи от ужас. Панин почувства възбуда. Свали панталона си. Но когато се приготви да я обладае, му спадна. Ядоса се и я преби.
На вратата се позвъни. Той отиде и отвори. Водеха арестувания пияница. Панин го вкара вътре и изпрати милиционера да си върви. Отведе арестанта в своята стая.
- Събличай се гол и почвай да я работиш!
- Ама...
- Започвай! - заповяда му пак и го удари.
Панин седна на един стол и загледа как арестуваният насилва Рита. Тя вече не викаше. Очите и бяха широко отворени. Излъчваха див ужас...
Музиката от радиото продължаваше да свири високо.
.....
Една жена пътуваше в автобуса към града. Щом пристигна там, се запъти към известния и адрес. Позвъни на звънеца. Отвори и побърканата майка на Панин.
- Тук ли е капитанът?
- Там е. С жена си... и гостенин имат... двама.
Тоня остави на масата куфара, който носеше. Отвори го и извади от вътре ловджийска пушка. Сглоби я и я зареди. Отвори вратата. Панин се обърна да види кой влиза. Тоня го застреля с един изстрел. С втория уби другия мъж.
После хвърли пушката и държейки се за главата, избяга.
От другата стая се чу гласът на старицата:
- Къде сте, хорааа... ?
© Христо Костов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Я молчу...
-
Благодаря ви!!!
Дивна, наслушах се на музика. Благодаря ти!!! -
чете се трудно, и е разбираемо защо...
надявам се и Аквариум да ти харесват, тук ще намериш и други техни шедьоври...)) - http://youtube.com/watch?v=yME9VC1201I -
Понякога и аз се чудя има ли хора на тоя свят... Направо настръхнах докато четех разказа ти - невероятен е!
-
Благодаря ви!!!
Аз отдавна съм почитател на новото руско кино, на музика. Следя почти всичко, което излиза. Поразен съм от разнообразието на идеи и изпълнението им. Освен това съм впечатлен по какъв правилен начин там се оползотворяват дадените огромни средства за култура. Нещо, за което у нас можем само да мечтаем.
Весел ден на всички!!! -
И аз не съм гледала филма,но мисля ,че разказа ти е достатъчно красноречив. Покъртително е много жестокост и нечовешки постъпки...Най-лошото е ,че е от живия живот както се казва.
Поздрав за труда който си положил за написването на разказа Ице!!! -
Не съм го гледал. Но разказваш невероятно правдиво. Не зная защо, но си припомних и атмосферата и съдбата на героинята от "Малката Вера".
-
Покърти ме!
-
Благодаря ви, момичета!!!
Весел ден на всички!!! -
Добре, че не съм гледала филма...Но ти така си пресъздал картината, че...
-
Онемях и... се разплаках!
-
Безмълвна съм, Ицо!!! Филма не съм го гледала, но...няма и да го гледам - мисля, че знам за какво става въпрос вече...
-
Ани, за мисията в Камбоджа не зная, не съм наясно. Но в следващите мисии вече доколкото знам отиваха по собствено желание. И там е разликата с това в Афганистан.
Благодаря ви! -
Ице, тези момчета са били пратени, не са отишли за пари. Това е било преди така наречената демокрация, доста преди нея.Просто не искам да се сетя затова. Една огромна трагедия. Вярно, че са им платили и то доста добре, но...
-
Филмът го даваха наскоро по TV1000. Може би пак ще го дават тези дни. Аз съм изменил доста от него в разказа си.
Маги, да. Направен е по действители събития. Ани, когато хора отиват на мисии за пари е едно, а тогава в Афганистан войници от бившия вече СССР бяха пратени там от своето правителство. По това време бях на работа в Русия и имам приятели служили там. Просто ти е бедна фантазията какво са ми разказвали. И какви стават след завръщането си.
Благодаря ви!!! -
Гледала съм филма. Покъртителен е!
Поздрав, Ице! -
Ице...как го написа това чудо...
Чувствам се като пребито куче...
и се питам това може ли да е истина?!?!?!
ех...Ице...невъобразима мъка ме обзе...
с обич за теб. -
Жестоко е. Много хора се разделят при желанието си да спечелят пари като отидат на мисии. Оттам нататък животът им се преобръща. Не знам дали знаеш, но има доста загинали след мисията в Камбоджа. В резултат на обгазяванията, момчетата си загинаха тук в България, повечето от рак на панкреаса. Мечтите им за сносно бъдеще бяха до връщането им тук.
Браво! -
Толкова много болка!
-
Благодаря на всички!!!
Самият филм е направен по действителни събития. Аз също едвам го изгледах до края. Зачудих се как в края на двадесети век може да има такива неща.
Приятна вечер на всички!!! -
Това ме разби тотално!Понякога се отвращавам от хората!
По-зле от животни сме на моменти...!Аз също не искам да гледам филма!
Такива неща не мога да гледам просто...!
Честита Нова Година!Пожелавам ти здраве и повече усмивки!
-
Хорор, Ице... див хорор!
Браво, и с това си се справил!!! -
Честита нова година Христо.Желая ти от все сърце щастие,любов и много творчески успехи.
Ели -
Ей ,Романтик,какъв разказ си написал само.Направо изтръпнах!Изпитах целия този ужас.Сърцето ми се скъса.Такъв реализъм.Не съм гледала филма... и не искам...
Поздрави!! -
Ицоо,не знам какво да кажа!Не съм гледала филма,явно е много жесток...а,ти разказваш просто...повече няма да говоря!Поклон!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
