(Разказът е по мотиви от филма „Груз 200". Самият филм е по действителни събития.)
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза:
- Ето и дъщерята си идва. Води и нейният. Много добро момче. Всяка година ходи на работа на север и изкарва луди пари. Знаеш ли каква кола кара? Ти, въпреки че си професор, на „Запорожец" се возиш, той - на последен модел „Лада"... Ето ги и тях. Ленка, поздрави вуйчо си! Валерик, това е брат ми. Преподавател е в Ленинградския университет.
Младежите поздравиха неохотно и побързаха да се изнесат в другата стая. Анатолий изгледа с любопитство дългокосия младеж.
- Що за мода е това? И моят Славка ходи с такава дълга коса. И слуша вечно някакви западни групи. Накъде отива този свят? Ето, аз го вкарах да учи, за да не отиде в Афганистан, а той ме пита какво съм сторил за него. Ето и този Валерк ...