Има ли хора на този свят...

(Разказът е по мотиви от филма „Груз 200". Самият филм е по действителни събития.)

Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
-      Кажи сега, Толя, за мама има ли?
-      Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза:
-      Ето и дъщерята си идва. Води и нейният. Много добро момче. Всяка година ходи на работа на север и изкарва луди пари. Знаеш ли каква кола кара? Ти, въпреки че си професор, на „Запорожец" се возиш, той - на последен модел „Лада"... Ето ги и тях. Ленка, поздрави вуйчо си! Валерик, това е брат ми. Преподавател е в Ленинградския университет.
Младежите поздравиха неохотно и побързаха да се изнесат в другата стая. Анатолий изгледа с любопитство дългокосия младеж.
-      Що за мода е това? И моят Славка ходи с такава дълга коса. И слуша вечно някакви западни групи. Накъде отива този свят? Ето, аз го вкарах да учи, за да не отиде в Афганистан, а той ме пита какво съм сторил за него. Ето и този Валерка. Облякъл червената фанелка с надпис „СССР" и върви горд. Но я го накарай да отиде там, в Афганистан...
-      Ех, Толик... този Афганистан сломи много съдби. Знаеш ли колко загинаха вече? Ето, от нашия град има вече двадесет и осем убити. Докарват ги запечатани в цинкови ковчези. И знаеш ли как им викат? Груз (товар) 200. Вчера се обадиха да чакаме още четирима. В понеделник трябва да ги приема на летището и да ги транспортирам по родните им места.
.....
В другата стая Валера и Ленка пиеха чай и говореха.
-      Хайде да отидем на дискотека.
-      Не искам, Валера. Утре нали рано ще тръгваме. Прибери се и ти, наспи се. Пътят до там е лош.
-      Не ми пречи това на мен. Но както искаш. Ще отида да се повеселя сам.
.....
В дискотеката беше пълно с народ. До Валера дойде едно момиче и го извика настрани.
-      Валера, не ме ли позна? Аз съм Рита. Приятелката на Ленка. На нашата вила отиваме утре.
-      Аааа, познах те сега. С тази прическа си по-хубава! Танцува ли ти се? Да? Изчакай ме и ще потанцуваме.
Валера отиде до тоалетната. Влезе в една от кабинките и извади от джоба си плоска бутилка. Надигна я и отпи до половината. После я прибра в джоба на якето и се върна при Рита. След няколко танца Рита поиска да си ходи.
-      Ще те закарам. Но по път ще минем през едно място да вземем водка. Много е качествена.
Тя се съгласи и се качиха в ладата. Валера подкара към съседното село.
-      Валера, къде отиваме? Прибери ме първо.
-      Спокойно! После ще те закарам до вас.
Той отби по един черен път и спря пред голяма къща. Каза на Рита да го изчака и влезе вътре.
-      Здравей, Алексеич! Имаш ли от онова качественото?
-      А ти пари имаш ли? - Алексеич го погледна изпитателно с пиянския си поглед.
-      Обиждаш, друже. Кога не съм си плащал... Я по-добре кажи на Сунка да донесе от силната.
-      Сунка, Сунка! Къде се запиля, поразнико? Сигурно се е запил. Много ме ядосва, но е много сръчен негодникът. Всичко върши, и водката прави, и в градината на Тоня помага.
В стаята влезе, олюлявайки се, мършав виетнамец.
-      Кажи, хазяин!
-      Сунка, две бутилки от специалното донеси.
-      Сунка, така ли се казваш? - попита Валера.
-      Казва се Сун Кай. На руски хазяин кръстил Сунка.
В това време в колата Рита изпитваше ужас. Някакъв човек я гледаше през прозореца.
Сунка донесе от пиенето. Докато го опитваха, Валера и Алексеич се напиха и заспаха. Сунка ги изгледа и отиде към банята да спи. Видя колата и стоящия пред нея човек.
-      Не плаши момиче, хазяин. Лошо това. Алексеич ще се кара.
-      Махни се, Сунка! Той и аз сме равни.
-      Не махне. И ти пиян, иди спиш. - Сунка се заинати.
Другият мъж извади пистолет и гръмна. Сунка падна. Рита се разпищя.
-      Млъквай и излизай!
-      Чичо, моля те! Пусни ме! Искам да си ходя.
-      Млъквай! Влизай тук.
Влязоха в едно помещение пълно с пълни и празни бутилки.
-      На колене!
-      Чичо, моля те! Девствена съм.
-      Сваляй дрехите и на колене! - заповяда и той и я зашлеви.
Рита падна. Но осъзнала безизходността, свали бикините си и застана на колене. Мъжът застана зад нея и вдигна роклята и. Опита се да я насили, но не успя. Ядосан, взе бутилка и я вкара в нея, без да се съобразява с виковете и. Като му омръзна, я върза с белезници и отиде в къщата. Там застреля спящите Валера и Алексеич. Тоня извади късмет. Беше избягала, още щом чу първия изстрел.
Върна се при заключената Рита и я изведе. Сложи я в коша на един мотор и потегли. Когато стигнаха в града, я заведе в един апартамент. Вътре ги посрещна рошава старица, облечена в мръсна и скъсана рокля.
-      Мамо, това е моята жена.
-      Добре, Коля. И да го слушаш, момиче. Той е милиционер и началник.
-      Моля ви, пуснете ме! Баща ми ще ви плати. Моля ви! Пуснете ме - гласът на Рита вече ставаше все по-крещящ - приятелят ми е десантник в Афганистан. Като се върне и ще се разправи с всички ви. Сашка Горбунов се казва.
Мъжът я заключи с белезници за леглото, облече униформа и излезе.
.....
-      Ало, капитан Панин! Обажда ви се полковник Невченков, от военното окръжие. Помогни, капитане! Идва самолет с „груз 200". Четиримата са местни, единият е сирак. Старши сержант Саша Горбунов. Да го погребете вие. Помогни и ще се отблагодарим!
-      Добре, другарю полковник! Кога казваш? Утре около десет. Добре, нямай грижи. - капитан Николай Панин се облегна на стола и затвори очи.
Сепна го звънът на телефона.
-      Ало, да. Къде? Идваме. Оперативната група бързо!
Отидоха в един апартамент, където група мъже пиеха. Арестуваха ги.
-      Ей, защо ни арестувате? Нямаме ли право да изпием собствените си пари? Произвол е това.
-      Млъквай!
-      Що не ми го посмучеш, капитане.
Панин с един удар свали пияния на земята и го зарита. Мъжът викаше, но не помагаше нищо.
-      Изведете го от тук!
.....
Пред тъмнозеленият „УАЗ" стояха четирима милиционери и гледаха как свалят ковчезите от самолета. Не беше приятна гледка, но бяха обещали да помогнат. Към тях се приближи един офицер и подаде на капитана един лист.
-      Разпишете се тук! Неприятно е да го правим, но се налага...
Капитан Панин се разписа, натовариха дървения сандък с ковчега и потеглиха. Спряха пред блока, в който живееше. Свалиха сандъка и го внесоха в апартамента на капитана.
-      Докарайте ми онзи арестувания, който искаше да му го...
Милиционерите заминаха. Панин извади чук и щанга и започна да разковава сандъка. Махна дървения капак и заби приготвения голям нож в поцинкования капак на ковчега. Изряза достатъчно широка дупка и извади мъртвото тяло от нея. Довлече го до другата стая и го хвърли върху спящата Рита.
-      Ето ти приятеля, порадвай му се.
Рита се събуди и взе да крещи от ужас. Панин почувства възбуда. Свали панталона си. Но когато се приготви да я обладае, му спадна. Ядоса се и я преби.
На вратата се позвъни. Той отиде и отвори. Водеха арестувания пияница. Панин го вкара вътре и изпрати милиционера да си върви. Отведе арестанта в своята стая.
-      Събличай се гол и почвай да я работиш!
-      Ама...
-      Започвай! - заповяда му пак и го удари.
Панин седна на един стол и загледа как арестуваният насилва Рита. Тя вече не викаше. Очите и бяха широко отворени. Излъчваха див ужас...
Музиката от радиото продължаваше да свири високо.
.....
Една жена пътуваше в автобуса към града. Щом пристигна там, се запъти към известния и адрес. Позвъни на звънеца. Отвори и побърканата майка на Панин.
-      Тук ли е капитанът?
-      Там е. С жена си... и гостенин имат... двама.
Тоня остави на масата куфара, който носеше. Отвори го и извади от вътре ловджийска пушка. Сглоби я и я зареди. Отвори вратата. Панин се обърна да види кой влиза. Тоня го застреля с един изстрел. С втория уби другия мъж.
После хвърли пушката и държейки се за главата, избяга.
От другата стая се чу гласът на старицата:

-  Къде сте, хорааа... ?