ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Събота е. Приключила е една шестдневна работна седмица. Прибрала съм децата от градината - баткото на 6 год, малкият на 4 год. Трябва да ги сложа да спят, да спазим режима от градината, а и аз да си свърша чакащата ме толкова много работа. Само престилчиците, с които ходят на градината са една дузина - един опънат голям тел в двора заемам само с тях. А колко още други неща за вършене ме чакат! Лягаме тримата. Нашият ритуал да разкажа приказка трябва да се спази. И аз започвам: " Имало едно време... Малкият син ме прекъсва:
-А сега няма ли го това време, мамо?
- Не бе, момчето ми- отговарям аз - времето го има и сега, но така започват приказките, защото много отдавна, преди много години в едно царство, в един голям дворец живеела една царица. Тя седяла до прозореца на двореца на стол от абаносово дърво, в ръцете си държала ръкоделие и гледала през прозореца как вале пухкам, бал сняг и си мечтаела да си роди момиченце. Замислена тя си убола пръстта и капка червена кръ ...