Имало едно време...
Имало едно време едни родители, дето все бързали...
Дианка е на пет годинки. Майка и татко работят, дядо – също. Баба е пенсионерка, но от време на време дава уроци по математика. Казва, че пенсията й е малка, а й се иска да купува и тя разни неща на внучето си. Така, че си имат парички. Но време за Дианка – не.Затова са й накупили много дискове и касети с приказки, че да си се занимава сама.
Един ден ми оставиха Дианка за малко да я гледам. Пристигна тя с книжка в ръка и от вратата каза: „Ще ми прочетеш ли една приказка или и ти си заета и нямаш време?” „Ще ти прочета, разбира се. Чакай само да си взема очилата.” И докато ги търся я питам: „А ти знаеш ли някоя приказка?” Очичките на детето светват и без да чака втора покана, започва:
- Имало едно време една Червена шапчица. Тя тръгнала през гората при баба си да й занесе храна, защото на баба й не й стигала пенсията. Изведнъж срещу нея изскочил един вълк, ей то-о-олкова голям и проговорил с човешки глас: „Снежанке, ей сега ще те изям, защото съм безработен и гладен!” Обаче в това време дошъл добрият ловец, убил вълка и му разпорил корема. А от там изскочили седемте козлета. Тогава дошъл принцът и казал на Пепеляшка, че ще се ожени за нея. Но тя хукнала да бяга, защото било вече тъмно, а си нямала бодигард да я пази. Обаче по пътя си изпуснала пантофката. Хензел и Гретел я намерили и я изяли, щото била захарна. И тогава вече дошла Баба Яга, подала една червена ябълка на Снежанка, ама не с витамини, а отровна и казала на принца: „Огледалце, огледалце...
Дианка ме поглежда очаквателно и казва: „Ох, не беше май така. Обърках се. Чакай, ще започна отначало. Имало едно време...”
Чудна приказка, нали? Така е, като все нямаме време за вас, мили дечица. Как да ви обясним защо живеем толкова забързано и често забравяме, че освeн от храна, дрешки и играчки вие се нуждаете от много внимание и обич? Някой ден, може би, когато имаме повечко парички, ще дойде и вашият ред... само да не стане много късно...
Защото вие, малки, сладки, наши дечица, сте най-важното нещо на света. Вие сте нашата вълшебна приказка!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви Мими,Цвети и Стами!!!
-
Браво за поучителния разказ!!!
-
Браво Светле,че успяваш! ще има време и за тебе!!!Обещавам ти,минала съм по тая пътечка и си заслужава!!!
-
Ох,много е верен разказа ти.Аз чета ли,чета....край нямат тези приказки.А пък и покрай техните проблеми,време не ми остава за моите.
Много са взискателни дечицата откъм внимание и обич,радвам се,че засега успявам да съм изцяло на тяхно разположение.Това са незабравими мигове!
Поздрав за прекрасния разказ! -
Благодаря ви приятели!!!А на господин Костов да кажа,ако е мис баба като мен защо да не си почетете заедно!?Ако знаеш как хубаво чета!!!Много ви обичам!!!
-
Много ми хареса разказа ти!
Поздрави от мен Светле! -
Докато чакаме да се опаричим както трябва и те, децата ще вземат да четат на своите...
А аз на кой да чета тогава? На някоя баба ли?
Поздрави, Светле!!! -
Много ценен урок - благодаря ти!
-
И на мен разказа много ми хареса! Поздравления!
-
Винаги си истинска, Светле!
Благодаря ти!!! -
Ей,Креми,разсмя ме.чак те видях на живо как хукна.Хубав ден!
-
Толкова ме замисли разказа ти!
Отивам да чета приказки....
Поздрав! -
Анета толкова се радвам на коментара ти!!!Искам на всички да кажа да не пропускат тези мигове,когато децата искат нещо да си споделят.Тогава захвърляйте всичко!И ставате истински приятели!!!С децата си!!!Най-хубавото нещо на света!!!
-
шегуваш ли се младежо!?Книгата нищо не може да я замени.
-
Светле, просълзи ме разказа ти ...
Толкова си права, че чак боли от това.
Благодаря ти мила, приказна фея си ти.
Прегръщам те с душа и сърце. -
Много ти благодаря!!!Много мил и тактичен човек си,Здравче!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
