10.03.2007 г., 10:03

Имало едно време...

1.4K 0 16
2 мин за четене

       Имало едно време едни родители, дето все бързали...

 

  Дианка е на пет годинки. Майка и татко работят, дядо – също. Баба е пенсионерка, но от време на време дава уроци по математика. Казва, че пенсията й е малка, а й се иска да купува и тя разни неща на внучето си. Така, че си имат парички. Но време за Дианка – не.Затова са й накупили много дискове и касети с приказки, че да си се занимава сама.

  Един ден ми оставиха Дианка за малко да я гледам. Пристигна тя с книжка в ръка и от вратата каза: „Ще ми прочетеш ли една приказка или и ти си заета и нямаш време?” „Ще ти прочета, разбира се. Чакай само да си взема очилата.” И докато ги търся я питам: „А ти знаеш ли някоя приказка?” Очичките на детето светват и без да чака втора покана, започва:

  - Имало едно време една Червена шапчица. Тя тръгнала през гората при баба си да й занесе храна, защото на баба й  не й стигала пенсията. Изведнъж срещу нея изскочил един вълк, ей то-о-олкова голям и проговорил с човешки глас: „Снежанке, ей сега ще те изям, защото съм безработен и гладен!” Обаче в това време дошъл добрият ловец, убил вълка и му разпорил корема. А от там изскочили седемте козлета. Тогава дошъл принцът и казал на Пепеляшка, че ще се ожени за нея. Но тя хукнала да бяга, защото било вече тъмно, а си нямала бодигард да я пази. Обаче по пътя си изпуснала пантофката. Хензел и Гретел я намерили и я изяли, щото била захарна. И тогава вече дошла Баба Яга, подала една червена ябълка на Снежанка, ама не с витамини, а отровна и казала на принца: „Огледалце, огледалце...

  Дианка ме поглежда очаквателно и казва: „Ох, не беше май така. Обърках се. Чакай, ще започна отначало. Имало едно време...”

  Чудна приказка, нали? Така е, като все нямаме време за вас, мили дечица. Как да ви обясним защо живеем толкова забързано и често забравяме, че освeн от храна, дрешки и играчки вие се нуждаете от много внимание и обич? Някой ден, може би, когато имаме повечко парички, ще дойде и вашият ред... само да не стане много късно...

  Защото вие, малки, сладки, наши дечица, сте най-важното нещо на света. Вие сте нашата вълшебна приказка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Мими,Цвети и Стами!!!
  • Браво за поучителния разказ!!!
  • Браво Светле,че успяваш! ще има време и за тебе!!!Обещавам ти,минала съм по тая пътечка и си заслужава!!!
  • Ох,много е верен разказа ти.Аз чета ли,чета....край нямат тези приказки.А пък и покрай техните проблеми,време не ми остава за моите.
    Много са взискателни дечицата откъм внимание и обич,радвам се,че засега успявам да съм изцяло на тяхно разположение.Това са незабравими мигове!
    Поздрав за прекрасния разказ!
  • Благодаря ви приятели!!!А на господин Костов да кажа,ако е мис баба като мен защо да не си почетете заедно!?Ако знаеш как хубаво чета!!!Много ви обичам!!!

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...