Mar 10, 2007, 10:03 AM

Имало едно време...

  Prose
1.4K 0 16
2 min reading

       Имало едно време едни родители, дето все бързали...

 

  Дианка е на пет годинки. Майка и татко работят, дядо – също. Баба е пенсионерка, но от време на време дава уроци по математика. Казва, че пенсията й е малка, а й се иска да купува и тя разни неща на внучето си. Така, че си имат парички. Но време за Дианка – не.Затова са й накупили много дискове и касети с приказки, че да си се занимава сама.

  Един ден ми оставиха Дианка за малко да я гледам. Пристигна тя с книжка в ръка и от вратата каза: „Ще ми прочетеш ли една приказка или и ти си заета и нямаш време?” „Ще ти прочета, разбира се. Чакай само да си взема очилата.” И докато ги търся я питам: „А ти знаеш ли някоя приказка?” Очичките на детето светват и без да чака втора покана, започва:

  - Имало едно време една Червена шапчица. Тя тръгнала през гората при баба си да й занесе храна, защото на баба й  не й стигала пенсията. Изведнъж срещу нея изскочил един вълк, ей то-о-олкова голям и проговорил с човешки глас: „Снежанке, ей сега ще те изям, защото съм безработен и гладен!” Обаче в това време дошъл добрият ловец, убил вълка и му разпорил корема. А от там изскочили седемте козлета. Тогава дошъл принцът и казал на Пепеляшка, че ще се ожени за нея. Но тя хукнала да бяга, защото било вече тъмно, а си нямала бодигард да я пази. Обаче по пътя си изпуснала пантофката. Хензел и Гретел я намерили и я изяли, щото била захарна. И тогава вече дошла Баба Яга, подала една червена ябълка на Снежанка, ама не с витамини, а отровна и казала на принца: „Огледалце, огледалце...

  Дианка ме поглежда очаквателно и казва: „Ох, не беше май така. Обърках се. Чакай, ще започна отначало. Имало едно време...”

  Чудна приказка, нали? Така е, като все нямаме време за вас, мили дечица. Как да ви обясним защо живеем толкова забързано и често забравяме, че освeн от храна, дрешки и играчки вие се нуждаете от много внимание и обич? Някой ден, може би, когато имаме повечко парички, ще дойде и вашият ред... само да не стане много късно...

  Защото вие, малки, сладки, наши дечица, сте най-важното нещо на света. Вие сте нашата вълшебна приказка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Лажова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви Мими,Цвети и Стами!!!
  • Браво за поучителния разказ!!!
  • Браво Светле,че успяваш! ще има време и за тебе!!!Обещавам ти,минала съм по тая пътечка и си заслужава!!!
  • Ох,много е верен разказа ти.Аз чета ли,чета....край нямат тези приказки.А пък и покрай техните проблеми,време не ми остава за моите.
    Много са взискателни дечицата откъм внимание и обич,радвам се,че засега успявам да съм изцяло на тяхно разположение.Това са незабравими мигове!
    Поздрав за прекрасния разказ!
  • Благодаря ви приятели!!!А на господин Костов да кажа,ако е мис баба като мен защо да не си почетете заедно!?Ако знаеш как хубаво чета!!!Много ви обичам!!!

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...