Аз по условие обичам да ходя на лекции, понеже нямам с какво да се занимавам, защото съм един вид безперспективен тип, който бива издържан от родителите си, за да учи, главно следвайки принципното схващане от едно време: "учи, мама, за да не работиш"
В новия за нашата страна капитализъм по времето на управлението на Кралица Демокрация, въпросното схващане за връзката между работата и ученето функционира буквално както е написано по-горе: ПОНЕЖЕ СЕГА НЕ ТИ СЕ РАБОТИ, ЗАПОЧВАШ ДА УЧИШ! Колкото по-дълго учиш, толкова повече отлагаш почването на работа. Това само по себе си представлява отлагане на почването на ходенето по мъките. Предполагам, че причината за това трябва да се търси в наличието на страх, породен от неизвестното, за което сме чували повече отрицателни характеристики, а не положителни.
Въпросното учене пък се "осъществява" по същия начин както и работенето - "отгоре-отгоре". Единствената разлика е, че си плащаш за това всички вкупом дружно да се правим, че учим. Но фона на в ...