Да, наистина го искам... Защото много се промених за неопределен от мен период от време... Но не знам дали е било за добро... Казвах си, че за да успея в живота, ще трябва да правя не само материални, но и духовни жертви из душата си в непробиваема стена от лед, потискан гняв и и неизкрещян вопъл в лицето на света... Забраних си да изпитвам любов, забраних на сърцето си да бие за някого другиго... Освен за собственото си вече безсмислено съществуване... Защото знаех, че е такова - безсмислено и празно, както се изпразва пълна с чаша вода, която си изпил... но все още чувстваш дяволска жажда...
Животът е велико нещо, съгласна съм... Съюзил се е с Любовта и двамата заедно са взели решението да горят на кладите си целия клет човешки род... Но аз реших да не се поддавам на властта на този съюз, нямаше да се оставя да ме завладее...
Вследствие заприличах на ходещ труп... Сърцето ми биеше, но не знаеше защо... за какво... за кого... Затворих се в по-здрава от бетон клетка, обвих душата си в ...