10 mar 2008, 15:31

Искам да призная ... 

  Prosa » Otros
1163 0 1
5 мин за четене
Уф, какъв живот!
Ставане някъде към девет. Вместо закуска кана кафе и цигари. После гмурване в гардероба, в който виждам любимата си синя рокля и...
Жената стоеше на ръба на скалата, а под краката и се разбиваха с грохот вълните на бясното Средиземно море. Беше крехка, малка, нежна, като статуетка от нефрит на млада богиня. Жената гледаше навътре в зелената шир. Сякаш сраснала се със своя пиедестал, тя не трепваше в очакване... Около краката й нацъфтели бели цветя. Сякаш изникват изпод стъпките й. Колко странно? Нарциси на брега на солената вода. Някои от тях се осмеляват дори да пият от нея. Вятърът - силен, поривист. Той играе с дългите, червени коси. Разпилява ги непокорно, а после отведнъж ги събира в сноп, който прегръща крехкостта на тялото, разцъфтяло с великолепието на младостта. Голямо куче. Козината му е мека, като коприна с цвят на пясъчна пустиня. Дори непознавач би разпознал, че породата е ловна. Тялото е високо, с дълги крака. Формата е създадена така, че да не се съпроти ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??