Тя дълго не можеше да заспи. Въртеше се в жълтите си чаршафи на пеперуди и четеше поредното фентъзи. Телефонът и иззвъня. Екранът изписа името му - някак си знаеше, че е той, но... чак толкова късно...

- Ало...

- Какво правиш? Аз такова... само да те чуя.

- Добре съм, кажи?

- Искаш ли...? - той се запъна от вълнение - Искаш ли да заминем, да зарежем всичко и да започнем наново? Искаш ли да си направим дете, да бъдем семейство?

- Ти си пиян!

- Знам, че съм пил, но знам и че говоря истината. Моля те - кажи, искаш ли?

- Искам да спя! - и затвори.

  Разговорът се повтори още няколко пъти. Той я увещаваше, рисуваше красиви картини на бъдещето им. Не го познаваше такъв, а онзи ден се бяха разделили твърде грозно. Изключи телефона, но така и не можа да заспи. Излезе навън - топла декемврийска нощ, осеяна с безброй звезди - нещата се променяха, нали така? Дори зимата вече е пролет, защо и той да не се беше променил? Глупости - хората не се променяха освен на външен вид. А само колко искаше да е истина...

  Имаше среща с майка си пред поликлиниката. Денят беше странно горещ за зимата и няколко жени дори засяваха цветя в градинките. Седна на една от пейките - пред очите и се изниза цяло дефиле от бременни. Погледът и проследи една жена и си помисли, че животът и никога повече няма да е същият, че никога повече няма да бъде сама, защото животът и вече бе свързан завинаги с малкото същество, растящо вътре в нея. Изведнъж се сепна, разтърси се като след някакъв лош сън и си каза, че това не са нейните мисли. Загледа се в малкия фонтан. Мъничко момиченце в розово се пресегна, за да докосне струята. После дойде майка му и го вдигна на ръце - бяха толкова щастливи. 

Сърцето и се сви от болка - защо изобщо трябваше да се среща с майка си точно тук? Никога не бе изпитвала такова тягостно чувство при вида на майки с деца. А и защо трябваше да води онзи разговор с него?

Някой я целуна по бузата.Огледа се в топлите очи с цвят на кафе и широка усмивка се разля по устните и. Познаваше тези очи - всеки път ги виждаше в огледалото.

 - Мамо! - толкова се зарадва, гушна я и я хвана за ръката.

Същия ден видя няколко свои познати, които не бе срещала от година. До една бяха с количките.  Помисли, че светът се е объркал и точно този ден е решил да и натрапва мисли. Но си спомни, че онзи ден и по-онзи ден всичко си е било същото.  И майките, и децата, дори времето... А тя в лудешкия бяг на живота си не бе обърнала внимание, че и той си е все същият и има нужда от промяна. Взе огледалото от малката си кокетна чантичка. Отвори го и пак видя тези нежни кафяви очи - същите като на майка си. Може би някой ден дъщеря и щеше да има същите. 

В същия момент получи смс - You need some thrill in your life. Go fetch an adventure. You won't regret.  Само леко се подсмихна. Пръстите знаеха номера наизуст.

- Ало...

- Искаш ли?...