19 may 2010, 19:12

Искаш ли да ходим?

  Prosa » Relatos
1.5K 0 5

Знаеш ли, сега тайно те харесвам... но...

След време ти ще откликнеш на чувствата ми, защото знам, че и ти ме харесваш. Ще сме лудо влюбени един в друг. Ще се целуваме на някоя пейка. Ще правим глупости, много младежки глупости. Ще усещаме живота така, както само ние можем. Аз ще ти купувам цветя за празниците. Ще спим у вас, у нас или където и да е. Ще се обичаме. Ти ще забременееш и ще се оженим по принуда на съдбата. Ще изберем имена на децата. Ще си построим къща. Ще избираме мебели за кухнята. След време децата ще пораснат. Любовта ни бавно ще стихва, като младежкия порив на вятъра, който гонихме някога. Вече няма да ти купувам цветя и няма да се целуваме по пейките. Ще ти искам развод и ти ще го подпишеш, защото вече не можем да се траем един друг. Ти взимаш децата, аз взимам кучето. Продаваме своя дом и делим парите по равно. След време се срещаме в някой магазин до щанда със сапун и се правим, че не се познаваме...

Е, искаш ли да ходим?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • При тебе няма да стане така, мила Алекс.В любовта е на хубаво да си помислиш първо за лошото,защото няма да му дадеш шанс да се случи.
  • Ееееееееее не приемай любовта така Сдухващо е
  • Алекс добре си го казала, но да се замислим вече не е ли така, в какви времена живеем, Хареса ми много и не го пожелавам нико му това дасе случва. Поздрави от мен
  • Мда, за съжаление никой от нас не живее, в холивудска романтична комедия с Мег Райън. По-скоро човек трябва да се надява, че ще намери друг, който да го търпи на задоволително ниво. Цинично, но истина.
  • Толкова си млада още...!Понакога не става точно така!дано с теб не е така!

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...