Казвам се Гошо. Така ми викат. Ама са ме наричали и "боклук", "бракма", "таралясник", "купчина старо желязо", "каруца" и какво ли още не. По талон съм Фолксваген Поло, ама стопанинът ми вика "колата". Каква ти кола, бре? Да не съм ти аз някаква Мазда или Тойота? Кола съм бил! Тва е за женските, с налепените мигли ро фаровете. Аз съм автомобил, чувате ли? АВТОМОБИЛ! Их бин айн дойчер ауто!* Автомобил съм. Учебен автомобил. И сега ще ви разкажа какво ми е. Щото само аз си знам. Направо като се сетя, каретата и биелетките ми тракат от страх, а накладките започват зловещо да свирят.

Их бин айнен кинд дес Дойчландс!** Родих се в един завод във великата Германия и още там, на поточната линия си шушукахме с другите на какъв стопанин ще попаднем. Никой не искаше семейство с малки деца, естествено. Те крещят, пищят, тормозят те. Не знаете какво е едно такова малко да те дращи и да ти скача в търбуха. Ама аз знам, защото след фабриката ме натовариха на един по-голям автомобил от нас, вързаха ни и ни откараха нанякъде. Другите коли плачеха, че ни карат в Източна Европа. Не разбирах какво е това Източна Европа ама ако сега някой ме пита, трябваше тогава просто да се изтърколя и да си отида от този жесток свят. 

Натикаха ме в някакво място, наречено „шоурум“ и започнаха да ни оглеждат хора. Адски е неприятно. Тогава разбрах колко са гадни децата, защото две такива малки едва не ме обезобразиха с един пирон. Споменах ли колко мразя малките изчадия? Бях си изградил образа на идеалния стопанин. Човек, който може да шофира добре и обича да го прави. Може и да има семейство, но с големи деца, които вече не живеят при него. И да се грижи за мене. И един ден, като че ли, този човек влезе през вратата на шоурума и се насочи към мен. Веднага го харесах, сигурен бях, че ще си паснем. 

Обаче тогава той започна да си говори с временния ни стопанин и подочух думата „учебна кола“. Направо бензиновата ми помпа спря от страх. Другите коли ми бяха разказали, какво са подочули от сервиза, болницата под нас. Как имало коли и автомобили, които ги осакатявали и цял живот ги карали да учат другите как се шофира. Трошат ги, тормозят ги, псуват ги, докато един ден просто вече са стар модел и ги изхвърлят. Не, не, не, не! Това не можеше да става. Опитах се да тръгна напред, обаче ме изключиха от скорост и останах там, със свит резервоар, да чакам. 

Наистина станах учебна кола и само след ден вече бях осакатен с втора двойка педали. Болеше и беше ужасно неприятно, а болницата – това подобие на сервиз – беше всъщност гараж пълен с боклуци и вонящ на масло и изгорели газове. Тогава, докато ме смазваха след осакатяването, разбрах защо са плакали другите коли. Не исках да живея така! Помолих се да ми се пукне картерът тук и сега и маслото ми да изтече, че да се свършва тая мъка! Но не, съдбата ми беше много по тежка, защото още на следващия ден започна моето робство. 

А начинаещите шофьори, дийзе шофьорише швайне***, те са напаст! Има ги всякакви и вече само от сядането зад волана мога да ги позная. Има ги наперените ашлаци, които много си мислят, че знаят как се кара. Най-обичам на тях да им загасна на светофара. Така хубаво им увяхват самодоволните усмивчици! Има ги и кифлите – дошла като за бал (или за порно вечер, не е ясно) и пет минути не може да се нагласи да тръгне, защото си оправя грима в огледалото ми за обратно виждане. Представяте ли си колко е гадно, да си вре отвратителната мутра в очите ви? Не, нали? А аз такива ги имам по два пъти седмично поне! Ами токчетата? Това е все едно някой да те ръчка със шишове в корема. И понеже се е качила на кокили, като ми изпусне съединителя, е виновна не тя, а аз „тъпата бракма“. Обаче аз търпя и кроя планове как ще я прецакам на изпита. 

Преди изпита всички се опитват да се покажат мили и добри с мене. Все едно съм идиот и съм забравил как са се държали преди. Кажат му първа, то е ръгане и тръгване така, че почвам да кашлям и да треперя, все едно са ми сипали долнокачествен бензин. И си карат на първа, щото им било лесно. А аз крещя с двигателя, рева направо „включи втора“, с оборотомера подсказвам, ама нищо! Върви си на първа и това си е! А аз вече се чудя самолет ли съм, автомобил ли съм, цум тойфел****! 

Другите пък направо ми ръчкат скоростите, все едно три масла сме сменили заедно. Ей, алоу! Така вика един познат опел от сервиза, в който ме водят! Дас ист нихт рихтиг!***** Какво ръчкаш като не можеш да караш бе? И така от много ръчкане, обикновено ми натискат всички педали едновременно и аз хъркам все едно двигателят ми е изпушил. А не е. млад съм още, нямам дори три години. 

Заради един такъв се озовах за пръв път в болницата – той беше от ония, наглите и уверените. Така нагло реши да тръгне на жълто, че ме отнесе някакъв микробус. Разбран пич беше, дори се оказа, че сме от една фабрика. Обаче така ми строши предницата, че после три седмици на ремонт. Не е нужно да ви казвам, че не мина изпита си при мен този, нали?

Единственото, което обичам от това да съм учебен автомобил е изпитът. Тогава са кротки като агънца. Обаче аз си отмъщавам. Изключвам си двигателя, коварно престават да ми светят фаровете, включвам им чистачките, вместо мигача или пък изключвам мигачите, когато не трябва. Гасна им. На ви сега, клайне швайне!****** А те плачат, тръшкат се после! Хубавото е, че повече не се връщат при мене. Искат друга кола, така казват на стопанина, тази била „зла“. Ами как няма да съм зъл! Вие на такова нещо, ако го направите с човек, ще го наречете престъпление и изтезание, нали? А с колите може! Откъде-накъде! 

Единствената ми утеха е моята другарка по съдба. Тя е мазда по талон. Много е красива, една червена такава. Беше у стопанина по-дълго от мене и ме утешаваше в началото. Тя е добра и мила, и обича това, което прави. Обича да им помага, на тези… Не разбирам защо го прави, но тя казва, че още във фабриката, на поточната линия искала това. Това било нейното призвание. Много е красива, моята Минка, така се казва тя. Не вижда никой друг освен мене, нищо че съм гледал как някакви там мерцедеси я заглеждат! Аус! Аллес аус, зи ист майне фрау!******* Един такъв яко го заклещих на излизане от автошколата. Така зяпаше Минка, че чак масло капеше на асфалта. Само като се сетя и искри изхвърчат от клемите на акумулатора ми! Не, така, тя е моя и толкова! С нея си мечтаем един ден, като остареем, да ни продадат заедно. На село, при възрастни хора и да си кротуваме двамата на двора. Да ходим само до магазина. Това искам аз. 

Пък вие да знаете, ако видите един син Фолксваген, их бин хиер!******** Кажете ми едно „здрасти“ и се помолете дас идиот зад волана да не кривне. Айде чао, че идва следващият час по кормуване! 

____________________________________________________ 

*Их бин айн дойчер ауто! – Аз съм немска кола!

**Их бин айнен кинд дес Дойчландс! – Аз съм дете на Германия!

*** дийзе шофьорише швайне – тези шофьорски свине

**** цум тойфел – по дяволите

***** Дас ист нихт рихтиг! – Това не е правилно!

****** клайне швайне – малки свине

*******Аус! Аллес аус, зи ист майне фрау! – Вън! Всички вън, тя е моя жена! 

******** их бин хиер – аз съм тук