Казвам се Гошо. Така ми викат. Ама са ме наричали и "боклук", "бракма", "таралясник", "купчина старо желязо", "каруца" и какво ли още не. По талон съм Фолксваген Поло, ама стопанинът ми вика "колата". Каква ти кола, бре? Да не съм ти аз някаква Мазда или Тойота? Кола съм бил! Тва е за женските, с налепените мигли ро фаровете. Аз съм автомобил, чувате ли? АВТОМОБИЛ! Их бин айн дойчер ауто!* Автомобил съм. Учебен автомобил. И сега ще ви разкажа какво ми е. Щото само аз си знам. Направо като се сетя, каретата и биелетките ми тракат от страх, а накладките започват зловещо да свирят.
Их бин айнен кинд дес Дойчландс!** Родих се в един завод във великата Германия и още там, на поточната линия си шушукахме с другите на какъв стопанин ще попаднем. Никой не искаше семейство с малки деца, естествено. Те крещят, пищят, тормозят те. Не знаете какво е едно такова малко да те дращи и да ти скача в търбуха. Ама аз знам, защото след фабриката ме натовариха на един по-голям автомобил от нас, вързаха ни ...