История с палто
Беше преди доста време. Купувам си зимно палто, черно, дълго до земята. Отивам да празнувам Нова Година в заведение, което държаха мои роднини. Празнуваме, веселим се, всичко точно. Тръгвам да се прибирам и...изненада. Вместо моето палто на закачалката виси друго. Вярно същия модел, дълго и черно, но не е моето. В джобовете му само едни ключове се мандахерцат. А в джобовете на моето - личната ми карта, билети ( още бяхме с хартиените билетчета за автобус), ръкавици и разни други джунджурийки. Облякох го, студено, какво да се прави и се прибрах в къщи с настроение, чиито градус беше горе долу като на температурите навън.
Дойде първи януари, роднините започнаха да звънят на хората, които са правили резервациите, да попаднат на някаква следа. Нищо. Втори януари. Първо ми се обади диспечерка от фирма за таксита - намерили ми личната карта, паднала на пода на такси. Купувам почерпка за шофьора, отивам да си прибера картата. Тя беше в калъфче за документи, където имах записани телефони на приятели и познати и така са ми намерили телефонния номер. Евала, голямо издирване е паднало!
Прибирам се в къщи. Добри новини! (Още бяхме със стационарните телефони.) Роднините се обадили, че намерили жената, която по погрешка взела моето палто. Отидох да ги разменяме. И така с хепи енд завърши тази история. А палтото още си го нося. Освен това забелязвам как в последните години модата на дългите черни палта се връща. Понеже както всички знаем " всяка нова мода е добре забравена стара"!...
© Радослава Антонова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, че наминахте, приятели!...
-
Интересна случка, добре че се намерило полтото, развесели ме!
-
Имах подобен случай в ученическите си години, тогава нали всички бяхме супер униформени
-
Сега, ако някой разкаже, че се е прибрал с чуждо бельо, щото му го объркали, докато бил на гости, ша се пукна от смях.
-
Бях свидетел на подобна случка, но не с палта, а с обувки и не в ресторант хаха Разсмях се пишейки, в ресторантите все още не се събуваме Пак на празник, но в частен дом. Към края някои си тръгват, други по-късно. Излизаме да изпратим една двойка и няма ги обувките на мъжа. Никъде ги няма вън сняг, не може по домашни чехли, как да е намериха му там някакви. На следващия ден се оказа, че една от жените си е объркала обувките с неговите
-
Забавна история. Развесели ме! Добре, че е с щастлив край!
-
И аз имам такова дълго, черно палто, ама никой не мой го обърка, щото е много дълго.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
