История с палто
Беше преди доста време. Купувам си зимно палто, черно, дълго до земята. Отивам да празнувам Нова Година в заведение, което държаха мои роднини. Празнуваме, веселим се, всичко точно. Тръгвам да се прибирам и...изненада. Вместо моето палто на закачалката виси друго. Вярно същия модел, дълго и черно, но не е моето. В джобовете му само едни ключове се мандахерцат. А в джобовете на моето - личната ми карта, билети ( още бяхме с хартиените билетчета за автобус), ръкавици и разни други джунджурийки. Облякох го, студено, какво да се прави и се прибрах в къщи с настроение, чиито градус беше горе долу като на температурите навън.
Дойде първи януари, роднините започнаха да звънят на хората, които са правили резервациите, да попаднат на някаква следа. Нищо. Втори януари. Първо ми се обади диспечерка от фирма за таксита - намерили ми личната карта, паднала на пода на такси. Купувам почерпка за шофьора, отивам да си прибера картата. Тя беше в калъфче за документи, където имах записани телефони на приятели и познати и така са ми намерили телефонния номер. Евала, голямо издирване е паднало!
Прибирам се в къщи. Добри новини! (Още бяхме със стационарните телефони.) Роднините се обадили, че намерили жената, която по погрешка взела моето палто. Отидох да ги разменяме. И така с хепи енд завърши тази история. А палтото още си го нося. Освен това забелязвам как в последните години модата на дългите черни палта се връща. Понеже както всички знаем " всяка нова мода е добре забравена стара"!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Антонова Всички права запазени
