19 mar 2009, 2:08

Историята на две снимки или как открих Иракли

  Prosa » Relatos
1.8K 0 3
1 мин за четене

Лятото на 77-а, в която завършихме строителния институт, с двама приятели заминахме да отдъхнем от проекти и чертежи на морето. Знаете ли къде е Иракли, ни попита майката на единия, която ни намери карти към Ленински районен съвет - на бунгало с три легла. Какво повече ни трябваше?

Иракли, за пръв път го чувахме това място, там имаше една гора, един пионерски лагер и 5-6 бунгала. И морето.

Десет дни бяхме на много еднообразен режим. До обяд - плуване и плаж, след обяд - мента и плаж, вечер - бира и пресен сафрид от морето, където излизахме само за емоцията, имаше кой да я лови рибата. И това - в пълна изолация от света. Само за храна се засичахме в пионерския лагер с мальоците и ръководителите им. Бяхме дори поканени на лагерния им огън. Единият от нас (не аз) бе хубавец и отнесе доста искрящи погледи от някои пораснали вече пионерки. От тези дни имам една снимка - тримата на плажа, млади и безгрижни.

Но явно това отшелничество не ни е било достатъчно, защото след месец заминахме отново на море в Созопол, но с момичетата, за които през есента се оженихме. А това е друга история.

Сега тези двама приятели ги няма, единият остана на 42, другият преди около година си отиде. Аз, който се определям като неподреден в амбициите си, подвластен на емоцията, а пък същевременно склонен към рискове в прекарването на свободното си време, съм тук, а тях вече ги няма. Понякога ми липсват.

След морето минах през Казанлък, имам много роднини там. Вървях си по пътя и изведнъж, без да разбера как и защо, влязох в едно фотоателие. Сигурно съм искал да се запечата на лицето ми това спряло откъм действие време, едновременно сладко и в дълбочина леко тревожно с идващата неизвестност на бъдещето.

И защото такива мигове като Иракли са толкова редки, затова си ги спомняме с голямо удоволствие и малко тъга.



В памет на Митко Влаев и Графа



03.01.2007.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...