Тя стоеше сама, в ъгъла на стаята, потънала в мисли и стари спомени. Нещо ставаше с нея и то не за първи път. От месеци се чувстваше някак си странно и не можеше да си обясни какво става. Всяка вечер очите й се изпълваха със сълзи, по-горещи и от въглени, сълзи, които изгаряха сърцето и душата й, и оставаха дълбоки белези някъде дълбоко в нея. Чувстваше се по-сама от всякога и болката беше неиздържима. Нещо в нея сякаш умираше бавно, нещо я мъчеше, не й даваше покой. Не знаеше какво става, не знаеше към кой да се обърне. Нямаше приятели, на които да се довери, с които да сподели как се чувства. Никой нямаше да я разбере, щяха да й се присмеят и да я помислят за луда. Момичето усещаше горчивия вкус на самотата, но не беше само това. Имаше още нещо, но не знаеше какво е. Никога не успя да се почувства на мястото си, никога не посмя да изрази чувствата си. Където и да отидеше, каквото и да правеше, нещо я теглеше назад и не можеше да продължи. Животът й сякаш бе свършил още преди да започне. Но кой би могъл да каже това. Та тя се смееше, очите й излъчваха необяснима радост, а самата тя сякаш преливаше от щастие. Видеше ли познат, тя се усмихваше неволно,  заговореше ли с приятели, усмивката не слизаше от устните й. Да... колко щастлив човек беше тя според другите. Но те не знаеха, не знаеха какво става с нея, не знаеха как се чувства, не знаеха как тя се бори със себе си. Колко болка, сълзи и грешки носеше в себе си това момиче. Колко неща я мъчеха без да й оставят поне миг покой. Дори думите не можеха да опишат състоянието й, никой не бе измислил думи, с които да опише подобна болка. Всеки знае какво е да таи нещо в себе си, но все пак намира сили да се държи до последно. Понякога обаче силите свършват, но не и сълзите и тогава човек прави най-голямата грешка - да се остави на отчаянието. Тази грешка беше на път да допусне и това момиче, но все още се държеше. В едната ръка хванало цигара, а в другата чаша с водка, се опитваше да се свести, да дойде на себе си. Но мъката не се давеше в алкохол, тя можеше да плува по-добре от всеки друг. Пламъкът на цигарата гаснеше, но душата гореше. Не това бе начинът и момичето го знаеше, ала се опитваше да залъже себе си. Водката свърши, последният фас падна на пода и сълзите притихнаха... но само за тази вечер. Утре всичко щеше да се повтоти наново и нощта щеше да остави своя отпечатък в душата на едно отчаяно създание.