Историята на розата
Историята на розата
Ани свърши работния ден малко тъжна.
Имаше напрегната работа, бяха дошли три визити, тя ги посрещна, настани ги, приготви им кафе с бисквити (през това време използва момента, за да практикува малко английски: Какво е времето в Тулуз? Валеше ли в Калифорния? Блестеше ли слънцето в Констанца?)
Докато отиваше към колата си, пазачът я извика: "Чакай, Ану, оставиха нещо за теб."
"За мен?" - попита тя учудена. Сети се, че през деня вече беше взела всички писма и пакети, които бяха пристигнали за нейния сектор. Даже и подаръкa за шефа ù - кутия белгийски бонбони, които тя отнесе почти със завист.
"Да", настоя колумбиецът. Това момче ù допадаше много, беше много вежлив и възпитан, понякога, когато валеше, тя го караше с колата до метрото, за да не ходи пеш по магистралата.
"Ето, за теб!". И ù показа една бяла роза.
Беше красива и изящна, типичната роза, която искаш да откраднеш, за да подариш.
"От кой ще да е?". Нямаше нито картичка, нито бележка.
Все едно. Важното беше, че тя вече не се чувстваше толкова тъжна. Занесе я вкъщи и я сложи до леглото си.
Една роза може да ти разкаже много неща, помисли тя. Кой я насади, кой я полива, кой ù се наслаждаваше с росата, защо я подаряват... Може би пожелавайки нещо?
"Колко е хубава!" - каза тя и потъна в света на сънищата, за да види някой, който щеше да ù разкаже ИСТОРИЯТА НА РОЗАТА.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анелия Стефанова Todos los derechos reservados
