Историята на розата
Ани свърши работния ден малко тъжна.
Имаше напрегната работа, бяха дошли три визити, тя ги посрещна, настани ги, приготви им кафе с бисквити (през това време използва момента, за да практикува малко английски: Какво е времето в Тулуз? Валеше ли в Калифорния? Блестеше ли слънцето в Констанца?)
Докато отиваше към колата си, пазачът я извика: "Чакай, Ану, оставиха нещо за теб."
"За мен?" - попита тя учудена. Сети се, че през деня вече беше взела всички писма и пакети, които бяха пристигнали за нейния сектор. Даже и подаръкa за шефа ù - кутия белгийски бонбони, които тя отнесе почти със завист.
"Да", настоя колумбиецът. Това момче ù допадаше много, беше много вежлив и възпитан, понякога, когато валеше, тя го караше с колата до метрото, за да не ходи пеш по магистралата.
"Ето, за теб!". И ù показа една бяла роза.
Беше красива и изящна, типичната роза, която искаш да откраднеш, за да подариш.
"От кой ще да е?". Нямаше нито картичка, нито бележка.
Все едно. Важното беше, ч ...