Здравейте! Аз съм една най-обикновена поочукана тава-ветеран, служила вярно на поколения в семейството. Седях си на сушилника в двора на къщата под асмата в горещия летен ден и си мислех: „И какво, цял живот едно и също – пълнят ме, пекат ме във фурната, после ядат от мен, мият ме и всичко се повтаря седмица след седмица, месец след месец, година след година...Аз кога ще живея?! Кога ще видя свят и светът ще види мене?!...Един ден, когато съвсем се пробия, стопанката ще насади в мене разсад за градината. И така ще приключи моят отруден живот на тава за печене...“ Докато си ги мислех всичките тези неща се хлъзнах по останалите мокри съдове на сушилника, издрънчах на плочника пред мивката, търкулнах се по плочките, минах на сантиметри от дремещата мутра на дворното куче, през ръждивата, открехната порта и ето ме на улицата. Продължих да се търкалям надолу по тревясалия калдъръм с такова дрънчане, че събудих всички улични котки по пътя си. Наруших и следобедната дрямка на няколко пенсионе ...