5 dic 2008, 9:19

из "Вълчите пътища" 

  Prosa » Relatos
798 0 6
3 мин за четене
Уа Шо Ро се почеса притеснено по левия рог и гледайки озадачено в посоката, в която си тръгна странния му посетител, промърмори:
- Това пък какво беше?! - после няколко минути се взира в чашата си, след което се почеса замислено по десния рог и каза - Абеее, май не трябваше да пия чак толкова уграргон...
----------
- Защо шашна така грингъра? - пита ме няколко километра по-късно Ръмжачът.
- Ако някой толкова е прекалил с алкохола, че да не е сигурен в собствените си възприятия, заслужава да го шашкат - отсякох аз.
- Хм... - изхъмка малко по-късно Но Щен Вълк - Има известен смисъл в думите ти, но не си съвсем прав.
----------
Таралежът беше излязъл навън тази нощ, за да свърши малко своя си работа и точно пресичаше централната горска пътека, когато дочу бързо приближаващи се към него гласове. Бодливкото има време само колкото да се свие на топка, а по пътеката бързо пробягаха три вълка и докато го прескачаха без дори да забавят крачка, продължаваха да се обясняват за нещо тяхно си, коет ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??