из "Вълчите пътища"

Уа Шо Ро се почеса притеснено по левия рог и гледайки озадачено в посоката, в която си тръгна странния му посетител, промърмори:
- Това пък какво беше?! - после няколко минути се взира в чашата си, след което се почеса замислено по десния рог и каза - Абеее, май не трябваше да пия чак толкова уграргон...
----------
- Защо шашна така грингъра? - пита ме няколко километра по-късно Ръмжачът.
- Ако някой толкова е прекалил с алкохола, че да не е сигурен в собствените си възприятия, заслужава да го шашкат - отсякох аз.
- Хм... - изхъмка малко по-късно Но Щен Вълк - Има известен смисъл в думите ти, но не си съвсем прав.
----------
Таралежът беше излязъл навън тази нощ, за да свърши малко своя си работа и точно пресичаше централната горска пътека, когато дочу бързо приближаващи се към него гласове. Бодливкото има време само колкото да се свие на топка, а по пътеката бързо пробягаха три вълка и докато го прескачаха без дори да забавят крачка, продължаваха да се обясняват за нещо тяхно си, което таралежът не можа да разбере, пък и не го интересуваше особено, защото добре знаеше, че който си пъха носа във вълчите работи - рискува да му го отхапят...
----------
Три вълка си почиват под един нисичък вишнап, ядат плодовете му и се състезават да плюят костилките колкото се може по-надалеч. По едно време един попита друг:
- Ти знаеш ли някакви чужди езици?
- Естествено - отговори Но Щен Вълк, след като изплю поредната костилка на почти четири метра.
- Наистина ли?! - възкликна първият - Кажи нещо.
- Мяу - каза Но.
- Да бе да - махна с лапа Ръмжачът и обръщайки се към третия вълк попита - А ти? Знаеш ли някой чужд език? И само не ми казвай "мяу"!
Вълк в сянка се замисли за момент, после опули очи и започна да надува и прибира бузите си. Ръмжачът го погледа няколко секунди, а после сбърчи нос:
- Питах за чужд език, а не дали можеш да се правиш на риба!
- Пуф - изстреля една костилка на цели четири метра и нещо Вълк в сянка и след това каза - Не владея чужди езици.
----------
Тримата пътуващи излязоха на една полянка в дъбравата, точно по средата на която имаше ниска каменна масичка, а върху нея се мъдреше ориенталска газена лампа.
- Иии, супер! - възкликнах аз - Точно като тази от приказката за Аладин и вълшебната лампа. Дали в нея има някой дух?
- Ужас! - намръщи се Но Щен Вълк, който си имаше едно наум, когато ставаше въпрос за приказки - Знаеш ли какъв е шансът да има дух в тази лампа?
- Естествено, че зная! - безметежно споделих с него, докато потърквах лампата - 50 на 50...
- Чакай, чакай - опита се да ме спре Ръмжачът, който бе изостанал малко от нас, но вече е късно, защото от лампата наистина взе, че излезе един зеленикав дух.
- Здравейте - възпитано поздрави той - Носите ли чорапи, че ми трябват нови?
----------
Бам... бам... бам бам... ... бам... бам бам... ... Бам... бам... бам бам... ... бам... бам бам... ...
Меките лапички на Ко Та Рак тропат по тарамбуката му, докато се опитва да хване един ритъм, който му звучи в главата от няколко часа.
- Да си виждал Но Щен Вълк? - пита го Гар Ван - Нещо почезна.
- А?! - котакът я изгледа с абсолютно празен поглед, толкова се бе вглъбил в заниманието си.
- Питам - повиши глас сенчестата - Къде е Но Щен Вълк?
- Каза, че има да свърши малко вълча работа - най-после влезе в кондиция Ко - Ще отсъства няколко дни.
Бам... бам... бам бам... ... бам... бам бам... ... Бам... бам... бам бам... ... бам... бам бам... ...