28 jul 2009, 16:10

Избор

  Prosa » Relatos
766 0 2
1 мин за четене

Събудих се на напълно непознато място.
- Хъм - недоволно изхъмках аз, защото не просто се събудих, а бях събуден - разликата е малка, но съществена.
- Събуди ли се най-после? - попита непознат глас.
Не бързах да му обърна внимание, а първо се огледах наоколо, но не останах особено впечатлен - полянка като полянка, нищо кой знае какво. Естествено, докато се оглеждах, търсех притежателя на гласа, който ме събуди, но без успех.
- Хей! - явно Гласът започваше да нервничи, нека си нервничи - да не ме е събуждал.
- Да, кажи - реших най-после да му обърна внимание.
- Трябва да направиш избор - по-спокойно продължи Гласът.
- Избор между какво? - учудих се аз и пак се огледах. В края на полянката се подвизаваха два коня - черен и бял, странно как не ги бях видял на първо четене. Явно тук имаше нещо повече.
- Избор между тях - казваше в това време невидимият ми събеседник. - Просто трябва да яхнеш един от тях.
- Просто да яхна един от тях? - подозрително попитах аз. - И сигурно в това ми действие ще има нещо повече от простия избор на ездитно животно, нали?
- Естествено - доволно отговори Гласът. - Не е ли очевидно?
- Има обаче едно малко проблемче - казах след кратък размисъл аз и показах с палеца и показалеца на лявата си ръка, за колко малко проблемче става въпрос.
- Какво? - подозрително попита и той.
- Не мога да яздя - отговорих на глас, а на ум добавих: - "А и хич не понасям символизма!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пфу, това да е проблема, кобилките има кой да ги язди,
    но когато ти писме да вървиш пеша, може и да ти се прииска
    да си можел, ... на времето.

    Както казва народа "Всичко с времето си."
  • Да, изборът е важен! Хареса ми! Поздрав!

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...