28.07.2009 г., 16:10

Избор

768 0 2
1 мин за четене

Събудих се на напълно непознато място.
- Хъм - недоволно изхъмках аз, защото не просто се събудих, а бях събуден - разликата е малка, но съществена.
- Събуди ли се най-после? - попита непознат глас.
Не бързах да му обърна внимание, а първо се огледах наоколо, но не останах особено впечатлен - полянка като полянка, нищо кой знае какво. Естествено, докато се оглеждах, търсех притежателя на гласа, който ме събуди, но без успех.
- Хей! - явно Гласът започваше да нервничи, нека си нервничи - да не ме е събуждал.
- Да, кажи - реших най-после да му обърна внимание.
- Трябва да направиш избор - по-спокойно продължи Гласът.
- Избор между какво? - учудих се аз и пак се огледах. В края на полянката се подвизаваха два коня - черен и бял, странно как не ги бях видял на първо четене. Явно тук имаше нещо повече.
- Избор между тях - казваше в това време невидимият ми събеседник. - Просто трябва да яхнеш един от тях.
- Просто да яхна един от тях? - подозрително попитах аз. - И сигурно в това ми действие ще има нещо повече от простия избор на ездитно животно, нали?
- Естествено - доволно отговори Гласът. - Не е ли очевидно?
- Има обаче едно малко проблемче - казах след кратък размисъл аз и показах с палеца и показалеца на лявата си ръка, за колко малко проблемче става въпрос.
- Какво? - подозрително попита и той.
- Не мога да яздя - отговорих на глас, а на ум добавих: - "А и хич не понасям символизма!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пфу, това да е проблема, кобилките има кой да ги язди,
    но когато ти писме да вървиш пеша, може и да ти се прииска
    да си можел, ... на времето.

    Както казва народа "Всичко с времето си."
  • Да, изборът е важен! Хареса ми! Поздрав!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...