Събудих се на напълно непознато място.
- Хъм - недоволно изхъмках аз, защото не просто се събудих, а бях събуден - разликата е малка, но съществена.
- Събуди ли се най-после? - попита непознат глас.
Не бързах да му обърна внимание, а първо се огледах наоколо, но не останах особено впечатлен - полянка като полянка, нищо кой знае какво. Естествено, докато се оглеждах, търсех притежателя на гласа, който ме събуди, но без успех.
- Хей! - явно Гласът започваше да нервничи, нека си нервничи - да не ме е събуждал.
- Да, кажи - реших най-после да му обърна внимание.
- Трябва да направиш избор - по-спокойно продължи Гласът.
- Избор между какво? - учудих се аз и пак се огледах. В края на полянката се подвизаваха два коня - черен и бял, странно как не ги бях видял на първо четене. Явно тук имаше нещо повече.
- Избор между тях - казваше в това време невидимият ми събеседник. - Просто трябва да яхнеш един от тях.
- Просто да яхна един от тях? - подозрително попитах аз. - И сигурно в това ми действие ще има нещо повече от простия избор на ездитно животно, нали?
- Естествено - доволно отговори Гласът. - Не е ли очевидно?
- Има обаче едно малко проблемче - казах след кратък размисъл аз и показах с палеца и показалеца на лявата си ръка, за колко малко проблемче става въпрос.
- Какво? - подозрително попита и той.
- Не мога да яздя - отговорих на глас, а на ум добавих: - "А и хич не понасям символизма!"