Събудих се на напълно непознато място.
- Хъм - недоволно изхъмках аз, защото не просто се събудих, а бях събуден - разликата е малка, но съществена.
- Събуди ли се най-после? - попита непознат глас.
Не бързах да му обърна внимание, а първо се огледах наоколо, но не останах особено впечатлен - полянка като полянка, нищо кой знае какво. Естествено, докато се оглеждах, търсех притежателя на гласа, който ме събуди, но без успех.
- Хей! - явно Гласът започваше да нервничи, нека си нервничи - да не ме е събуждал.
- Да, кажи - реших най-после да му обърна внимание.
- Трябва да направиш избор - по-спокойно продължи Гласът.
- Избор между какво? - учудих се аз и пак се огледах. В края на полянката се подвизаваха два коня - черен и бял, странно как не ги бях видял на първо четене. Явно тук имаше нещо повече.
- Избор между тях - казваше в това време невидимият ми събеседник. - Просто трябва да яхнеш един от тях.
- Просто да яхна един от тях? - подозрително попитах аз. - И сигурно в това ми действи ...