........................................../ не е свързано с датите 14 и 21 .11.2021 год /........
И каква стана тя,.. братът със семейството си се изнесе в Гърция, Атина,..
майка и татко ги последваха, а аз останах заложник на демокрацията в България.
Ходех им лятно време на гости, бяха си купили изгодно къща на два етажа, стегнаха я,
облагородиха двора, все едно са си в България, и все ме укоряваха '' Хайде какво чакаш,
партизаните ли, те слязоха по Девети,... та не идваш тук при нас ''
Да, ама аз имах висше инженерно образование, бях началник отдел ''Конструктивен ''
шефовете ме мъкнеха навсякъде да им превеждам или да гледаме и усвояваме нови
производства,.. имах си и Виличка, е по-голяма от мен, и тя работеше в отдела...
Снахата, кака Ванче, съпругата на брата, все ме майтапеше '' Каква Виличка бе, тя направо
Вилица, стара вилица от сребърен сервиз,..или стара , ама още лъскава, ела да видиш
тук вилички и полувина - се смееше искренно тя - Виличката, те е омагьосала,.. ама нали си шеф
С Виличка работехме заедно, живеехме заедно. След като и нашите заминаха за
Гърция, един ден й казвам '' Виле, ела да живееш у нас, няма да плащаш квартира, няма и да се женим, така да знаеш '' Беше споменала веднъж, че била омъжена, мъжът й пиел, понякога я
шамаросвал, защото нямали деца, сподели ми, че й открили киста на яйчниците и не функционирали нормално. Иначе беше скромна жена, всеотдайна в работата и в отношенията ни,.. аз пък бях
като заслепен и не виждах другите жени наоколо, които се опитваха да ме свалят и търсеха
близост и компанията ми, не само за това , че съм им шеф.Виличка ми бе достатъчна,
пак казвам грижлива и обичлива жена, а какво друго му трябва на един мъж, а.
Бяхме и двамата като от друго тесто направени, от друг свят,... понякога пренасяхме офиса
в къщи, търсехме грешки в изчисления, преизчислявахме или импровизирахме чертежи.
Нея никога не я болеше глава, аз пък бях винаги настроен за любов.
Бяхме и любители спортисти, тренирахме, участвахме в масови кросове или измислени
тенис турнири. Какво по-вече да искам от една жена, а като си подписан на накаква книга ,
прави ли те това по-обичлив , по-добър или напротив...
А фирмата ни, където работехме, сякаш преживяваше някакъв катаклизъм,
или така беше модерно,Смяна на името, нови собственици,.. съкращения,.. несигурност за
утрешният ден,.. понякога закъсняваха със заплатите, ами ако имаш да плащаш вноски за
заем или ипотека,следва кошмар с писма и заплахи.
Язък, само дето сме учили толкова години а не сме подготвени за утрешният ден,..
ами ако ни съкратят какво ще правим.
- Да си търся нова работа ли, не знам,..какво ще кажеш- приплака една вечер Вилито
Наистина новите собственици не признаваха нищо, нито стаж, нито образование или нечие
ходатайство, ставаше тягостно във фирмата...Привидно не ми пукаше, имах образованието,
а и татко ме насърчаваше преди да имам всички шофьорски категории, за електро - мото кари,
та даже и за стрелкови кран, ами така де, тези дето са шофьори да не са умрели, че не
стоят зад бюро и на климатик
Един ден дойде ТИР с някакви железа,... завайкаха се шефовете, колко щяли да платят ден губи, ако не се разстовари , и т.н.///
Качих се на мотокара, работниците закачат сапаните в камиона и откачат сапзните долу...
Свършихме,.. любимата ми бяла риза бе станала ръждива,и панталони също...
В къщи Вили ми се накара една хубавата,'' Как се изпира ръжда, знаеш ли,.. хайде дрехите в
коша за боклук...Ти ли остана да спасяваш фирмата., аз как направих избора си и напуснах,
а ти какво чакаш признание и някой да ти ръкопляска ли...''
Междувременно, тя вече бе напуснала потъващият кораб и работеше в Общината
на най-хубавата длъжност Началник отдел Екология и ресурси,...отличен избор за жена.
Ох петът е,...още няколко часа и утре сме на разходка до Хисаря, е няма да ходим на Маймун дере,
ще отскочим до Баня или Карлово,.. или може само подбалканско Карлово-Сопот- Калофер..
- Я, бай Данчо, какво те води при мен..- беше бай Данчо, титулярът мотокарист, но той с още един работник закачаха сапаните , а аз карах мотокара - Петък следобед е, нещо не ми харесваш,
така изведнъж да се сетиш за мен - засмях се аз
- К'во да ти кажа, най-мразим да работим петък следобяд,.. дойде друг ТИР с железа...
Да го разстоварим, а,.. и отиваме на бира и кебапчета, какво ще кажеш,.. няма кой, братче
- Само заради бирата и кебапчетата тръгваме бай Данчо...- засмях на глас
Същата история, ръждясала риза, мръсни панталони,.. миришам на бира и окъден от скарата,
Виличка този път направо щеше да откачи и хубаво ми се накара, аз само седях като наакано
дете пред майка си и не смеех да възразя, защото беше абсолютно права.
Като съвестен служител гледах да не изоставам с работата си, но нещо АУТОКАД
програмата не приема и не обработва данните,... къде греша, хайде пак отново...
Не съм осетил бай Данчо
- Хайде, стига си си играл с този компютер, ами идвай да разстоварваме,.. че бирата ще
се стопли а кебапчетата ще изтинат - каза с усмивка той и пожълтелите му зъби се показаха
- Ох, бай Данчо,.. и ти ли,..Днес няма да мога, нещо не смята както трябва,.. не мога, съжалявам
Пийте и от мен по една бира,.. някой друг път
И бай Данчо изчезна...
- О, ето къде си била грешко мръсна,...Виленце, открих я - мърморих радостно
Поправих данните и пуснах пробно...
Без чукане, вратата се отвори,.. новият шеф,.. станах от уважение с лист в ръка
- Трябва веднага да започнеш разстоварването,.. няма да плащам глоби за престой
- Но, нали трябва да пуснем новите данни за изделието, контрагентите го искат..
- Остави го, ще го свършиш после,.. Сега приоритетно е разстоварването - ядосано каза шефът
Доброто ми възпитание все пак надделя
- Вижте, вие сте ме наели за конструктор,.. ако си хванете двама общи работници ще ви излезнат по-ефтино, отколкото аз с моята заплата - опитах да се защитя
Оня не очакваше такава реакция,.. позавъртя се, огледа се
- Мдаа, фирмата не може да разчита на твоята лоялност...- през зъби изрече той и изчезна
без дори и да затвори вратата след себе си
Гледах листовете,.. новите данни излизаха изпод принтера
В рамката на вратата се появи секретарката , шефът винаги я мъкнеше със себе си, била много ценна като служителка,...сигурно заради голямото деколте или яркото й червило
- О, ти много ядоса шефа, направо е бесен,.. каза да размислиш и да идеш да разстоварваш
И се врътна на кокилестите си долни крайници...
Да размисля,.. какво има за размисляне
Възстанових грешните данни,.. подредих листовете и ги сложих из папките по рафта,..,затрих си паролата в програмата..
Какво друго мое имах в бюрото си,.. нищо,..Виличка работеше срещу мен зад
стъклената преграда в другата стая и я виждах през стъклото, значи нямах нейна снимка на
бюрото си,.. а, цветята в стаята ми, ами те са служебни.
Взех лист и със служебната химикалка написах молбата си за напускане...
На двора бай Данчо ухилен
- Хайде започваме ли, че окъсняхме,.. хората от кога ядат и пият...
- Друг път бай Данчо,.. да прегледате сапаните и не стойте под товара - казах с насмешка
и подскочих от радост като малко дете
Знам, прибързаността не решава нещата, мислех си седнал в бистрото срещу Общината,
значи съм по-необходим като мотокарист, отколкото като инженер, и то конструктор,... голяма
работа като си инженер, инженери под път и над път,.. мотокаристи няма
Вили прие новината за избора ми нормално...
- Ела, ела да ти взема огъня,.. до ден-два ще си забравил всичко - и ме поведе към спалнята
От бурния секс ли, от студения душ ли, бях като нов човек...
Беше ме яд на себе си,.. от друга страна пък бях удовлетворен.
Какво толкова съм му мислил на хилядото полувината ли,.. ами или 10 или двете нули.
/ следва /
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados