Мари-Елен замина в командировка за десетина дни в Солун.

Гледам някакъв, по скоро някакъв тип криви задник в шарени панталони, блузка тип ала мадам, само дето няма жабо,... Ах как отмята кичури от косата си,.. ба си и Дзвера,...хвърля ми едни белтъци,...

от ;;нашите'' ще да е,...'' превъртял е резбата '', татковата приказка, когато някой с динамометричен ключ скъса болт.

- Мосю, аз съм братът на  Мари-Елен  а тя отсъства от Атина,.. Аз съм Адриан,тук имало приятно заведение, къде е,.. бихте ли ме придружили,.. така самотен в непознат град, изглежда опасно и без да знам гръцки -

с преправен глас като на жена ме попита - Ах, как приятно изглеждате, мосю...

Беше интересно изкопаемо, белгийска марка, си мисля, сега ще го шантажирам

- Чакайте мосю, вие от другият бряг на реката ли сте, или на такъв се правите...

Не ми изглеждате на ''ония'' хора, какво криете..

Остана безкрайно изненадан.

- Да, не съм, наистина се преструвам... Преди години бях лудо влюбен в едно момиче, правеше се на мъжкарана,.. имахме мотори ЯМАХА може да се каже последните модели  , пътувахме навсякъде двамата,... после се запознахме с други хора от някакъв мото клуб, хора посредствени, без определени цели в живота си,.. но тя ги хареса  по-вече, уж  изразявали свободата...

По-късно разбрах, че харесвала и жените, лезбийка с една дума,.. а мен ме изостави и пусна слух, че съм гей, а това беше обидно преди години, гей и лезбийка, отлично съчетание.

И да ме оставят на мира с подигравките от  приятели, познати, взех да се правя на такъв...

Дали съм направил правилният избор, Пиер,... избор да се крия като плъх.

Станах като клоун,... маскиран за тях, а вечер в истинския си образ , сам и неразбран.

Прескачах  често до Нидерландия, до червените фенери, да се пробвам мъж ли съм, не съм ли...

Съм,... но приказката си остана, нямах и родителската подкрепа..

Идвам понякога при сестра си, покрай мен и тя е сама,...а все си мечтая за семейство, деца,..

Ти имаш ли някоя позната, да й разкажа всичко, да ми прости, ако има нещо за прощаване, и да заживеем нов живот,.. в друг град, в друга държава - с треперящ глас ми разправяше

всичко това, очите му сякаш се насълзиха...

Може и вярно да казва, липнатото петно трудно се отмива, пък и на хората паметта е дълга, не забравят, а винаги напомнят, сякаш нямат свои грижи. Пъстър свят.

Ходихме няколко пъти на тузарското скъпо бистро ВЕРДЕ, ... купувахме си АМСТЕЛ бира и

вечер на пейката си говорехме за несправедливото устройство на живота, така ни завари и Мари-Елен унесени в разговори

- О, виж ти,.. вече сте се запознали,.. Пиер, Адриан,...Я ме погледнете,.. само да ви осетя, че

сте се напили, ще ви скъсам ушите, а за мен бира има ли - с привидно сърдит тон каза тя и

всички избухнахне в смях

             Имах съученичка от Френската гимназия, записа  Библиотекарския институт, после

се изгуби,.. пак се появи отнякъде,.. сега и тя е в Атина.Бяхме се чули и видяли няколко пъти..

Ами да се пробват, и тя е сама душа като Адриан. Намерих я, обясних й всичко, казах , че е

нормален млад мъж, да прояви търпение и може да смени Гърция с Белгия. Така и стана,

наистина се харесаха и заминаха за Франция в Лил, там  било  седалището на фирмата на Адриан, а тя работила в библиотека...

             А ние с Мари-Елен бяхме хора на две къщи, вечеряхме понякога у нас, любехме се у тях

необезпокоявани от никого,...ходехме на плаж или светски събития...

Най-харесвах  съботните  следобеди,.. с татко и батко човъркахме стари мотори, децата поправяха техните коли и камиончета , а мама радостно и шеговито

'' Ох, на мама, пак сте се изпоцапали майстории,.. от два мотора правите три , и пак

артисват резервни части...''

Намесваше се и кака-снаха, че ще ни кара да си перем сами изпоцапаните дрехи, носеше на

табличка запотените  чаши с бира, и веселбата започваше...

В един такъв следобед отново правехме нещо, кака приготвяше вечерята, малчуганите заети с

техните си дела, гледам мама и Мари-Елен седнали пред чаша фрапе и сладкиш, ... говорят си нещо тихичко, усмихват се лъчезарно като стари приятелки,.. или Мари-Елен разказваше нещо, подкрепено с жестове като фотоапарат или камера,.. мама се смееше,.. чувах само

'' О, ноо,... наистина ли ..'' а очите им радостно сияеха...

Големи майтапи ставаха, когато кака-снаха пресъздаваше  приключенски епизоди с батко,

беше пъстра смесица от български, гръцки, френски езици,... тогава всеки говореше и коментираше, и  никой не слушаше,.. само малките бяха послушни, сякаш си превеждаха пъстрия разговор на техен си език. Мари-Елен се радваше с нас,  бе неделима  част от голямото ни и задружно семейство,...понякога се унасяше в свои мисли,... махне с ръка и усмивката

отново цъфне на лицето й....

Кака-снаха си имаше свои разбирания за възпитанието на децата.

Беше им забранила да взимат от други хора лакомства, играчки,...'' Какво ще си помислят, че сме по-бедни и прости от тях ли, никакво взимане,... и ако ви видя или разбера, да взимате нещо, през носа ви ще го изкарам..'' и хлапетата не взимаха нищо от непознати. Или '' Ядете тихичко, слушате какво си говорят възрастните, и ако ви попитат нещо тогава отговаряте...''

Бяха кротки на вечеря, но после скачаха из градината, гонеха се, и си мислеха, че зоркото око не ги вижда. Знаеха, че командата '' Хайде, мийте се и в леглата '' не подлежи на защита от другите,

даже и не цивреха.

А Мари-Елен  винага казваше замечтано

- Вие всяка вечер сте заедно, вечеряте, разговаряте,.. при нас се събирама само по празници и то набързо, после всеки е зает с неговите си работи,.. и така до следващият празник

             Нещо, като че ли измъчваше Мари-Елен ...

- Абе, белгийците,няма ли да се женим вече, а - подкачаше ме кака - Хайде докато не съм забравила хорото и ръченицата,.. та трябва само на сиртаки да ме гледате.

- Како, не знам, има още няколко месеца и контрактът й приключва,.. ще се прибира в Брюксел, в Министерство ли, в Университет  ли щяла да работи, не разбрах точно.- отговарях смутено. Даде адреси, телефони,...понякога  '' Ако дойдеш в Брюксел да се обадиш ''

друг път '' Ела на гости, да видиш колко е хубаво и в Белгия...''

Все нещо с недомлъвки говореше...оправдаваше се с много работа и или отсъстваше с

по-продължителни командировки.

Вече и секса не беше чак така страстен и забавен,... стрес вероятно,... сякаш не съм го

преживял преди години

             Ами хубави години бяха, но хубавото свършва...

             Помагах да опакова багажа си,...надписваше и номерираше кашоните, подреждах ги в салона,...тя платила предварително  за превоза до Белгия, а аз обещах да натоваря всичко в карго - камион на посоченият адрес.

             Изпратих я на летището,... помахахме си за довиждане, през стъклените прегради виждах

лицето й,.. бледо и обляно в сълзи,... устните й сякаш бяха безцветни.

Беше ми тежко, защо не настоявах да остане, или да тръгна с нея...само харесвах ли я...

/ следва /