Вчерашният ден беше мрачен, гръм и мълнии се стовариха върху всеки, дръзнал да проповядва доброто... Създания на вечната тъмнина бродеха из мръсните улички, по прашните и окаляни булеварди, булеварди, по които се лееше кръв... Те търсеха и изпиваха всяка надежда и пламък на красивото... Затова бяха толкова омайни, взимайки силата си от невинността, от наивността на жертвите си... Очите им блестяха необичайно, настървено, разгневено... Трескаво нахълтваха в душите на беззащитните и обираха всяко чувство, оставяйки ги безпощадно разголени...
Можеше ли някой да се противопостави - НЕ! Можеше ли някой да избяга - Не!Те те настигаха дори в съня ти, в мечтите, в мислите... Да се противиш и да заставаш срещу тях нямаше смисъл. Вариантите бяха два, два избора, решаващи съдбата на човешката раса - да умреш или да станеш един от тях... Непосредствено близки, на границата на двата крайни предела - Живота и Смъртта... Неизбежни, обричащи, трагични... всеки ги правеше, всеки отдал се в жертва на он ...