Изгубена във времето, в безкрайната
тишина на природата.
Забравих коя съм, откъде съм дошла...
И защо така изведнъж изчезна вярата?
Нима за всичко е виновна любовта?
Край поляните на житейската мъдрост
изгубих надеждата.
Изглежда цялата жестока истина
е целенасочен стремеж към нищото.
И нима никога не съм била истинска?
И нима никога не съм обичала?
И нима никога не съм казвала никога? ...